Поетичен дневник :: МОМЧЕТО СЪДИ СЕБЕ СИ И ТАЗИ НОЩ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.10.2007 23:59 - МОМЧЕТО СЪДИ СЕБЕ СИ И ТАЗИ НОЩ

Автор: aqualia Категория: Изкуство

Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.01.2011 22:01

             МОМЧЕТО СЪДИ СЕБЕ СИ И ТАЗИ НОЩ,
        проклето бяга от съня си,
        отново се наръгва с ножа на алкохола
        и разсипва...любовта си.

        То хвърля и последните стотинки
        върху стълбището, което води
        до къщите на сити животинки.
        (Табелките им светят като в гробище)

        Кандилото на чашата наднича, а там блести
        аванса на измаменото щастие.
        Навънка самотата на студа хрипти
                                и го привлича,
        строшила всички кални ласки.
        Наивен вятър вкопчва се в момчето
        и рови се като в ограбено бунище,
        за да издуха глупавия свян,
        че двете му ръце са вързани от нищото.

        И някакъв раздут балон от думи-разстояния
        отвътре хвърля сянка.
        Шокиращото безпаричие
        го е превърнало в жестоко отрицание.

        Така, от всичко отчуждено -
        момчето е за себе си опасно,
        убива кроткото приличие и тъй рискува
        безвъзвратно...
                               душата...си...
        ще...стане...тясна...
        Ще го ранява...
                              многократно...

        Когато връхчето накрай отреже -
        то просто няма да порасне.

Нагоре