ДО ВСЯКА ТВОЯ ПОДРОБНОСТ СТИГАМ.
                   Преоткривам те, Пространство.
                  Предполагам, че си осезаемо,
                докато пропадам в теб.

                Вдън гора, вдън земя.
                вдън душа.
                Когато се отпусна, те чувствам.

                Тук съм риба в своя вода.
                Море - в океан от морета.

                Щом стана част от теб,
                се появява Силата.
                Звезда - в гърлото на вулкан.
                Усещане за свръх светлинна скорост.

                Сега разбирам -
                                         искам да те пресека
                на собствен ход - 
                                          като комета.
                Трябват ми :
                                          едно сърце
                и една ярка реалност -
                                          за да  светя.  
                  

                 
                          
                     

както може би смятат мнозина..
Напротив, то е спасително- за духа, за сърцето..

Пожелавам ти да светиш ярко, да грееш и сияеш, Аквалия!

Прегръдка! :)*

особено, ако задържим с дъха си топло сърцето в нас.

знам го мястото от което се надниква в безкрая ;)

здравей, Лиа

и ти си била там, нали? Много е ... вълнуващо!