Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2007 08:32 - ЗЕМЕТРЪСНО БЪЛНУВАНЕ
Автор: aqualia Категория: Изкуство   
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.03.2011 00:29



                          
                            
***
                            
Лицето на свирепата сила
                             не е безлико.
                             То
                             гротескно приема
                             всички отенъци на трагедията.
                             /Даже и непреживените./

                             Стихиите!
                             Нямат друго име.
                             Ужас - е слаба дума.
                             Потрес - звучи като извинение...
                             
                             Пред погледа
                                     на многооката смърт
                                             всичко е безочливо...  

  
                             ***
                             Бедствието -
                                         не желаеш да го приемеш.
                             Не искаш да го наблюдаваш.
                             Няма място за любопитство.
                             
                             След това няма празници.
                                                Няма  разговори.
                                                                Няма даже имена.
                             Безмълвие зашива устата. Вътрешно ослепяване.
                             Ушите   
                                        барабанно
                                                             заглъхват.
                                                                             като след Втора тръба!
                             Апокалипсис... сега.


                             ***

                                               А пространството се завихря точно в този 
                            най-жесток експеримент.
                            Крехки човешки същества
                            погребани под милиони 
                                                                     тонове
                                                                                невъзможност...
                            и нищо не е в сила да отмени покрусата.

                            
                            ***

                            По голяма празнота в сърцето си не съм имала...
                            Но усещам,
                                       че някой ден
                                                и тази рана
                                                     ще се превърне в белег,
                            а белегът
                                    бавно ще се смали
                                             от въртенето на земята.
                            Ще се превърне
                                    в спомен за спомена,
                                        който вече
                                               не боли ...

        
                            ***
 
                            Бързо!
                            Нямаме време!
                            Да си простим мигновено, приятели!
                            Още 
                                  днес
                                         ще е ... много...  къс...но...  

                                                                          Коледа, 2004

  

                                 







      
                     




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1238708
Постинги: 320
Коментари: 2495
Гласове: 15415
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930