Замисляли ли сте се  какъв е произходът на равновесието в природата, и с какво го нарушаваме? Можем ли да даваме без да търсим признание и да получаваме без да се вълнуваме?
Какви са корените на щастието и нещастието?

Какво трябва да имаме на везните си, че да запазим спокойствие, без очаквания, но въпреки това  да сме в хармония?

Писано ли ни е да изпитаме щастие след най-голямата скръб, която ни е застигала?
 

А това е откъс от книгата на Халил Джубран, който ме наведе на тези мисли, ако искате, отговорете ми...



                                 Из "Пророкът"
                                             Джубран Халил


                     За радостта и скръбта

 

 

 

 

... ЕДНА ЖЕНА помоли:

 

 

 - Кажи ни за Радостта и за Скръбта.

 

 А той в отговор и рече:

 - Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.

 Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.

 И как ли би могло да бъде инак?

 Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.

 Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ ?

 И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

 Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.

 Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

 Чули сте да казват:"Радостта е по-велика от скръбта" , а от други сте чували:"Не, скръбта е по-велика."

 Но аз ви казвам, че двете са неделими.

 Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.

   Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.

 Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.

 Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.

Себеоткриване?
Себеизвайване?
Себедоказване?

Осъществяване…
Овеществяване?!

Себеизяждане?!
Себеразграждане?
Себераздаване…

Поздрав за постинга!

Мъдър е Джубран. Поздравления :)

Равновесна цялост -
радост и тъга,
както са монетните
ези или тура.

е хармония със себе си, с другите и с Бога.
Много е просто - любов...

човек да се обърне към сърцето си, да се вслушва често в гласа му,и наистина ще се убеди че..."Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."

успее да постигне равновесие между доброто и злото в себе си, той е постигнал много.
Когато живее така, че доброто в него да побеждава злото, е постигнал всичко.

"Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие." - трудно постижимо състояние, предвид ежедневните предизвикателства на времето в което сме...
Поздравления за поста, aqualia :)

СЕБЕПРОНИКНОВЕНИЕ?!

Джубран: ,,Аз съм заложил в ,,Пророкът” някои висши идеали и искам да ги изживея ..." - наистина е мъдър!

...А днес това наистина е проява на висша воля!

може би това е - себепроникновение -
дано да го постигнем

Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. - уникално вярно! Звучи странно, но именно гадните моменти в живота ни го правят интересен и ни карат да научим нещо ново... :) Поздрави за постинга! Хубава вечер от мен!

silver4eto - "...но именно гадните моменти в живота ни го правят интересен и ни карат да научим нещо ново..."

Така е , но и от хубавото човек може да се учи също, даже там е по-трудно, защото случването по лесен начин трудно се помни и предизвиква спонтанна дългосрочна амнезия.
Благодаря ти !

Мир в душата постигаш, когато там има истина и тишина, а в сърцето ти безусловна любов. А емоциите са като подправките: само с мярка са приятни и полезни.

Равновесието е същественао свойство, към което яя се стреми. Равновесието не е само покой, а и движение, иницииращо живот и равновесие, Движението е и растеж и смаляване, стремеж към формата на равноведие. Човещкият живот е висша форма на хармония и равновесие в която има особен вид взаимодействие на клетки в брой по голям жителите на земяъа, даващи здраве на всеки човек и дълголетие, според способностите му да изпойзва условията на Природата и цивилизацията.

Доколкото разбирам, "равновесието в природата е движение, което непрекъснато поддържа системата в равновесие", това означава, че с всички сили любовта пази равновесието, а също така извежда отрицателната и прибавя положителна енергия там, където това е необходимо!