Толкова е хубаво и искрено,Аqualia:)
"А всъщност - да те виждам искам!
Да те запомня по усмивката...
Да си !"
Усмивки:)

Първо, има алюзия за Дебеляновота "аз искам да те помня все така", но обърнато на "не искам", както и по пол - жена към мъж; второ, образността е натурално-житейска; трето - накрая издаваш женския си нрав - не искаш, но все пак искаш.
Еми поздравления! )))

Чашата е до гроб!Хе-хе!

отрицание на себе си дори - преди време и аз мислех -
нея кучета я яли,
иска той да е добре,
него да не мъчи сиво и оцъклено небе,
всеки ден да му е бял,
нощите - спокойни,
тя - направена от кал,
той от звънък облак

Сто процента е сигурно, че СИ! Аплодисменти!

Не може, не трябва, но още по - силно искаме да сме пак щастливи по същия си отколешен начин!
Чудесно стихотворение! Въпреки тъжните нотки, прониква и дава надежда!

... на помъдрялата обич. На любовта, погълната от делника, но просветваща в кътчетата на душат,а пресътворена в словоелейна хармония! :)))

Връхлетяла и останала в дълбочина... жажда за щастие.

Благодаря, Уондър!

Харесах ,честно казано винаги харесвам такъв тип стихотворения,като своеобразно довършване на тема зададена от класик,все едно че си беседваш с него,а не - той - излят от бронз,а ти . величаещ го.
И понеже стихът ти също има красиво класическо звучене,представяш ли си колко чудесно би било някой трети да подеме темата.? Само че за тази цел си трябва специален момент и специална настройка ,нали?
С поздрав за великолепната творба!

нежното сърце си си открила. Знам какво ще стане ...
просто няма да се роди желаното друго четиристишие.
Единственото хубаво на такава съдба е бързото помъдряване.

Благодаря!

И мъдро.