Картините, абстрактните, 
картини ...
изпълнени с магичество.

Във тях потъвам
и чувам четката,
с която художникът
елегия е писал
по платното
или
размесвал е боите,
под резките,
поставени  от шпаклата, черти.
И  втренчвам се
във тъмното,
но те прозирни стават и
затрептяват с контражурни светлини.

Светкавици-проблясъци
на вътрешно пространство -
една стаена до възхита лудост.

Неистово днес чужди стихове чета
и сякаш себе си дописвам лунно.

Интересно и увличащо в себе си.
Радвам се, че прочетох!

Поздрав!:)

По-достоверни са от отражения
картините , абстрактните картини .

Поради превода - пътека за смисляне.

за това се изисква музикален слух като твоя. Поздрав!

Осмислено, умислено, без умисъл, с умиление...

стаена до възхита лудост,
себе си да дописва лунно
и да ни рисува тя в магия,
а после грабва ме, танцува...
оставям се, нищо че е лудост
нали от тебе тя ми е останала...

Наистина са магически и в тях намираш себе си, ако можеш да "чуеш четката", "проблясъците на вътрешното пространство" не могат да се уловят от всеки, особено ако нямаш очи и душа да ги видиш. Прекрасен стих!

трудно ще изведем себе си на видело!
А ти го правиш, дори и контражурът да ти блести в очите!
Придружавам те!
Ламята.

Може би защото не мога да рисувам, ама изобщо не мога, обичам да се потатям с часове пред нечии картини. За мене те са поезия, която трябва да открия и съставя сама и интересното е че всеки един нов поглед ме отвежда към съвсем друг свят от предходния му. Твоята творба май ме отведе пред цяла галерия...

Е, поне можем с очи да дорисуваме и да се радваме на изкуството...
Поздрави!

Дописваш се лунно,Лили, така е.И то - удивително красиво!
Благодаря ти!

И аз ти благодаря, mariposatracionera!

Поздравления!:)

xybavo,mnogo xybavo !!!
riaten den