Тази нощ -

четири рокли

сменя луната!

Изгревно тя бе  с оранжево-тъмната,

като нежна сестра досущ  на яркото Слънце...

Толкова топла бе, с влюбен парфюм

от лавандула и от жасмин,

в южно-жълтите тичинки.

После бяло наметна сребърно було

на облаци нощни, поръбени с малки звезди,

а когато го смъкна

стана прозирно синя и тъничка.

Тиха и романтичка.

Но после, в съня ми от ранното утро,
тя тъмно угасна окървавена.

Тогава изчезна ликът и!

И ...усетих Страха непривичен,

както Първия грях,

който още по мене се стича.

 

Ускорен синкоп.

Вътре в мен.

Андронен колайдер,

анти-материя...

И само сърцето

е черната дупка,

в която онемяло надничам.

 

Искам, опитвам

и не успявам да се извикам:

Дали ще се върне въздуха

без въздишките хрипнали?

Ще се върне, ще се върне...
Поздрави от Родопите, приятелко!

един спасителен хоризонт на събитията! )))

ще се върне хубавият и свеж въздух, каквото и щастие да ти носи той, истинско и слънчево ще е, тук и сега! Хубав празник днес!

Хубав празник и за теб, мила!