В онази празна от зазоряване земя,
където сенки колене подвиват -
и слизат в преизподнята на мисълта,
където птиците не кацат...
върху клоните - графично-вцепенени:
там само саламандрите на пост стоят,
на миля един от друг
и не помръдват с дни във мокрия копнеж ...
там те изгубих, по безшумната пътека,
постлана с мъха на самотата.

Но ти не вярвай на картината,
зад рамката е скрито всичко,
което някога си искал.

Прекрасно е... Като саламандрите в сенките на Феникс...:) Незабравима графика. Образите... и светлината... Поздрави!:)

Потънах в тази реалност, а усещането, че съм бил в нея, макар такава не съм я виждал.

Въздействащо.

[quote=malchaniaotnadejda7]Прекрасно е... Като саламандрите в сенките на Феникс...:) Незабравима графика. Образите... и светлината... Поздрави!:)[/quot

впечатляващо очертан

Поздрави за прекрасния стих!

Хубаво ми е да вървя с теб по пътеката, "постлана с мъха на самотата"...
Хубав ден!

между стих, музика и картини, като че ли са създадени едни за други.
Тъжно, но някак оптимистично:
Щом има сенки, значи има някъде светлина;
Щом е картина, значи може и да не я гледаш - ти избираш;
Щом знаеш къде е всичко, което някога си искал, значи е въпрос на дързост и смелост да посегнеш и го вземеш.
Свободата не се дава, тя се взема.
Любовта не се дава за заслуги, тя сама идва в отворените сърца.
Щастието не се достига, то непрекъснато се живее, когато осъзнаеш, че го можеш.
Любимият човек ни е нужен, за да го дарим с любовта си и го оставим да се връща да пие всеки път, когато е жаден. Само в такъв смисъл можем да го притежаваме, а го изгубваме само докато се опитваме да го вържем, вървейки "по безшумната пътека, постлана с мъха на самотата."
Виждаш ли какъв порой от мисли предизвика твоя стих, Лили? Ти каза с малко думи толкова много ... а аз с много думи се опитвам да те обясня ... като че ли изкуството има нужда от това ...

Надявам се извън рамката, Шахразад!;)

Хубав ден и за теб!

О, винаги има необходимост, Руми... някой, който ги разбира "тези неща", да ги развие и дообясни, иначе остава само чувството... :)
Прегръдки!

се вижда пълното зазоряване, Лили!

Имам усещането ,че картината е пред мен и малко ме е страх да я погледна ...
Представям си я ,нарисувана от твоя стих и ми се иска да надзърна само зад рамката ...Образно , живо ...красиво .
Поздравления !

Поздравления, aqualia!

Малкият принц е докоснал и твоята душа.)

от зазоряване и рози

зазорили се рози:)

Благодаря, Дора, красиво...

Разразили се рози -
само пепел от тях,
дни на сини възторзи
бели нощи на грях

;)

Бели нощи в гората? ...искам да си го представя...

Небето е осеяно с листа...
През тях любовно прозира млечна светлина
със цвят на рози в слънцето изпепелени...
И жертвен огън в облак се разгаря
докато в утрото пречистено изтлее...

беше свободна интерпретация, по-скоро с розите и пепелта :)

изгрява розовата роза
ухае утрото

Ти ми действаш много стимулиращо,
накара ме да дорисувам идеята ти, харесва ми така! ;)), :р

и аз обичам сецесиона, създава ми приятни емоции, но не съм забелязала, как се е вмъкнал в картинната магичност тук, благодаря ти! ;)