Червеният портокал на слънцето, тази сутрин,
узря върху устните ти.
Сладко-горчив вкус, преди да опиташ от него.
И го отпиваш...
Малки ароматни глътки те изпълват
с градинско ухание...
медът замаян се стича
върху блестящо-зелени листа
от саморасла ябълка.

Питай ме само едно -
това ли е входът за Рая,
постлан с жълти тичинки?

 

 

 

***

 

Днес акацията ме задуши
с нежна прегръдка -
парфюмена.
Роницвятът
нещо ми шепне
с вятърни думички.

Светъл дъжд изтъка
стъклени ресни -
булчински.
Звънна вятърът в тях,
разигра струните.

И макар, че е топло:
Зад прозореца син -
през дантелата,
чаши с макове надничат.
Две романтички пият
пролетен чай
с мед от акация

и четат стихове...

Много нежни и светли стихове...:) Толкова цветно и леко е днес при теб, че усещам мирисите и вятъра... А и двете романтички обичам да ги чета и почти виждам сенките им, изтъкани през дантела от "вятърни думички"... Поздрави!

И много благодаря за топлите думи!

Да пиеш чай в стихотворение сигурно е голямо щастие :)
Благодаря за тези светли стихове! И за музиката! Ще ги занеса в съня си :)

Светли сънища!!!

http://www.youtube.com/watch?v=BLTYOvuKiy8
ромона на тази ефирност...

благодаря за посвещението, Лиа! Наистина пия чай от известно време, трябва да прогоня една упорита настинка и пропускам кафето, а акация опитах миналата седмица - приятна е на вкус:)

Оздравявай, а някой ден може наистина да седнем на един роматичен чай!

Благодаря!

Направо почувствах вкуса на късната пролет и изобщо на бликащия живот... Поздрави!:)

Хроника на невъзможната липса

Познавах някога -
спомняше си уверено тя,
седнала, наметната с широкия си шал,
в удобния, плетен стол
пред кръглата маса
в градината с шибои и великденчета-
познавах някога един
интересен мъж -
хроникьор на промените,
изследовател на изговорените небеса,
наблюдател на движенията на пясъчните лица,
заклет поклонник на бурята -
неведнъж ми носеше в къщи
малки, случайно намерени бури - в торбичка, мрежа,
загънати в сива амбалажна хартия.
Помня го - беше
доставчик на пролетта -
засипваше прага с теменуги и иглики
от големи хартиени пликове и
вадеше птици от всички джобове на костюма си,
такъв го помня -
довереник на ветровете -
водеше по някой от тях на чай в градината и той
обикновено обръщаше всичко наопаки,
разпиляваше ни между листата
Трябва да беше брат
или пръв приятел на Слънцето -
сигурна съм, защото то присъстваше
на всеки наш празник...

...
Няма го,
един ден замина някъде далеч -
може би да наблюдава менливия силует на земята отгоре.
Приятелите му обаче останаха и ме навестяват.
Люлеейки се, отпиваше дълга глътка от чая
и замислено се усмихваше на днешния си посетител,
който ронеше върху раменете и ябълков цвят
от дървото, което
някога той бе посял.

Хилядолетия преди хроничната липса.

Много красиви стихотворения!
Представих си ви двете седнали в една прекрасна градина, излъчващи чара на Алиса и красивата лудост на Пипи:)
Хубав ден!

***

Видях го как с дъх оправя косите и...
И нарежда шпалир от шибои
от двете страни на пътеката -
да парфюмират нейните стъпки.
Видях го - как доразбърква
чая в чашата
с листо мента и слънчево зайче.
Вместо захар нашепва космично
вятърни(чави) думи
и се пъхва под шала в нея притиснат...

Изкушавам се да поканя и Шапкаря, но той още не се е появил!

Благодаря ти, aqualia! Толкова нежност подаряваш, че ми се иска да съм тичинка и тя да полепне по мен :) Много красиви стихове!

Вижда се, чува се, чувства се ))))

Вълшебно си ме описала, обичам да ме обичат :))))
Поздрави за стихчето, сякаш и аз бях там с двете дами.

Хранете душата си с поезия, наслаждавайки са на аромата на чая!!

Светъл ден! Поздрави на всички дами!

и крехки чаени стъбълца, на малки глътчици с усмивка постоях.:)

Слави, радвам се, че хареса ...теста за чувствителни души!

Медът замаяно се стича,
върху узрелия портокал на устните ми.
До чаената церемония има час.

Със сладко-горчив вкус и градинско ухание...
Усетих и се насладих и аз, Лили!

:))) Той може всичко!

Благодаря ти!

Приятно е при теб, aqualia!
Хубав ден ти пожелавам!

Нежно спокойствие... спокойна нежност... зад сини прозорци с дантела... пред чаши с изрисувани макове...