В далечната `91а  нямах интернет, но още имах надежди...

Вместо народен календар...


неделя

Ти знаеш ли, Войводо,
че пак се сдумват -
дано да те склонят чрез обли, хлъзгави,
неясни прорицания?
Да ги нахлузят като  броеница
- да чаткат о челата ни -
та да отскачаме един от друг,
наместо за ръцете  да се хванем?


понеделник

И обещават, обещават, обещават...
Затуй с огрибка пъпна връв прегризваме,
свободни от порочни мисли.

Сега да седнем заедно
на сиромашката саката маса -
ще я подпрем на ръбест камък :
Горчива е за нас дори водата!
Назаем-хляб за питащите ни уста!

Гладът със сън се утолява...

вторник

По цял ден до прегракване те викаме,
до обездумване говорим,
до оглушаване се вслушваме,
до ослепяване се взираме,
до окуцяване стоим и... чакаме
и тъпчем под нозете
окървавена глина...

Безродната земя ни е сърдита,
тежим и като вулкани заглушени.

сряда

Висим с глави надолу,
та не усещаме,
че всички изгреви са слепи ясновидства
на незаключения мозък.
Лавинно трябва да се върнем
под скъпите развалини
на хубавата Вавилонска кула -
отново да я съградим,
та да престанем да говорим
до гроб неразчленено.
Да нарчем Утробата на Времето
за връщането на идеите.


четвъртък

Дали ще ни постигне космическо безветрие
или ще ни погълне несигурно бевремие?
Оставаме си все такива -
болни от безверие,
отричащи и сричащи
сред логиката на абсурда,
че Земята преди и след Откритието
все се е въртяла...
ранявана, недоизбухнала, но  в нас!


 петък

А ситна кръгла мрежа
с противотежести юмручни
не пуска рибка да прехвръкне,
ни пиле да се гмурне,
ни песен да се понесе,
ни шепот да ни огласи...
Заметнали са я отдавна
и оттогава дърпат -
нещо да измъкнат.
Не знаят само,
че е пълна  с овършани тръне...
които безмилостно бодат!

събота

На масата ни няма нищо!
Все тъй седим и чакаме те,
та да се напием!
И ха дано ни няма нищо!
И ха дано да бъдем живи-здрави,
че все до нас умират здрави...
И ха да вземем да повярваме
в света задгробен...за утеха.
Че тук е адският ни Ад
и наши кучета ни хапят по петите,
защото нямаме и кокал да им метнем.

неделя

Ръцете ни са вързани така,
че за ръка не можем да се хванем,
ни стъпка ситна да ситним,
че ни изтръгнаха до жило ритъма,
за да ни думкат пробития си тъпан
като на разстрел...
Къде си днес, Войводо?
Като не можем друго -
поне до бяло
ризата ти днес да изперем...

Да, календарът е съвсем в "глас народен".
Поздрав!

Прегръщам си те топло
и Войводата ще дойде
ще развърже ръцете ни
и хванати за ръце
ще тропнем ний хорце!

имаше ПОЩАЛЬОНИ и ПИСМА...а не, куриери и мейли...:)
Поздрави, Акуалия!

Благодаря, ти! Поздрави за чудесния ти постинг, аз все не се наканвам да напиша моите предложения...

сигурна съм, че имаш свое виждане за изход от ситуацията. Ще ми е интересно, да го прочета. А сега, отивам да размишлявам по магазините...До скоро :))

Тогава беше зимата на нашето недоволство, мои приятели по цели нощи пишеха програми на реформиските демократични партии, които днес вече не са на власт...и сега, двадесет години по-късно пак оставаме с размислите.
А предложенията ще дам, разбира се...

защото юнак трябва да висне на бесилото с бяла риза.

Това е!

Поздрави от Родопите, Лилия!

Много интересен календар.
Поздрави за хубав ден!

Радвам се, че ти хареса!

Надеждата, че ще направим правилния избор! ;)

http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
защото все се опитват да ни засилят нанякъде в Азия, а ние сме си тук от време ОНО -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532