Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2015 09:51 - Блага Димитрова
Автор: aqualia Категория: Изкуство   
Прочетен: 3802 Коментари: 9 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Вчера се навършиха 93 години от рождението на Блага Димитрова.  

Докосване

Докосването между двама
обречени да се обичат
е раняване.

Отблъскването между тях е
разчопляне до кръв
на раната.

Каквото и да сторят
един към друг от любов -
боли.

Това ги привързва на сляпо.
И едничкият лек
е болката.

По себе си знам.



Гоненица

Все си забравям часовника,
за да избягам от времето.
Но то ме настига и ме завихря
с опашатия листопад.

Влизам в морето с часовник на китката,
за да удавя времето.
Но то ме плясва през лицето
с пенеста звънарня.

не отброявам удара на махалото,
за да отмахна времето.
Но то ми каца право на носа
с първия сняг.

Вечер не си навивам часовника,
за да спре времето.
Но то ме причаква в леглото изстинало
с отлитналата любов.

Пътем

Все се отвличах от главното,
все се отбивах встрани,
все закъснявах, пропущах.
Но пък от разстояние
мога да обозра сега
колко щях да пропусна,
ако все гонех главното.
(Впрочем, кое бе то?)






Гласувай:
22
0



1. malchaniaotnadejda7 - Един от най-прекрасните поети и човеци, които познавах... Блага Димитрова!
03.01.2015 10:41
Благодаря, че припомняш, Лили!
цитирай
2. aqualia - Светла душа, Наде!
03.01.2015 10:53
Болезнено светла, поезията й е като нежно острие, от което раните зарастват, но остава тънък белег, завинаги.
цитирай
3. stela50 - Прекрасни стихове...
03.01.2015 16:36
Вълнуващи спомени.
Поздрави !
цитирай
4. tota - Благодаря, Лили, за споделените стихове на Блага Димитрова!
03.01.2015 20:24
И припомнянето ни за нея. Невероятна поетична душа наднича от стиховете й. Чудесно е, че продължава да е сред нас чрез творчеството си.
Поздрави!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 2. aqualia - Светла душа, Наде!
03.01.2015 20:26
aqualia написа:
Болезнено светла, поезията й е като нежно острие, от което раните зарастват, но остава тънък белег, завинаги.


"Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!" - БЛАГА ДИМИТРОВА

Каква мисъл, колко мъдрост, какъв дух! - кратичко, ясно. Това е Блага, цялата тя е в казаното. Прочетох при колега, поетът Иван Димитров... Благодаря ти за паметта, Лили!

цитирай
6. aqualia - stela, tota, malchaniaotnadejda7 - благодаря ви
04.01.2015 00:28
Тя вникваше в думите, облюбваше ги и чак тогава ги пускаше по белия свят. Помня, че ми показа над 20 варианта на "Лъвицата" през далечната 1986 г. Последният май не беше този, но и аз не знам колко още е направила, преди да се появи окончателната "Лъвица в клетка"... ЛЪВИЦА В КЛЕТКА

Де е смисълът на битието -
тя не пита, знае го с кръвта.
Слънцето сърдито да кръстосва
от зори до заник в клетка,
железа да му оскубват гривата.
С надзирателско око луната
през ръждива мрежа да следи
вас, царете на простора.
Целите да сте нажилени
от очи - гъмжащи кърлежи.
Търсен водопоят на съня
вместо жаждата да угаси,
да разпалва забранените
мириси на Свободата.
А любов от липса на небе
под надзор да ражда роби.
И родът да се изражда.
Не! Родилен рев раздира
звездната решетка на нощта.
Да прескочиш себе си -
се изисква лъвски слок.
С първа майчина прегръдка
рожбите ще удуши.
Ще разкъса с нокти
собственото си сърце.
Млякото й ще се пресече
като камъни в гръдта -
няма да закърмя робска мъка.
Премалняла, с рукналата кръв
тя ще пусне слънцето на воля
из саваната сънувана.
И палач, и жертва, и родилка,
сляла раждане и смърт
с висша мяра за Живот...
А градът околовръст ще тътне,
сляп и глух, назад-напред
ще снове от светофар до светофар,
сякаш звяр в капан.
Страшно ти с очите на лъвица
в клетката ще светкаш, Свобода.
1986
цитирай
7. aqualia - Наистина е така...
04.01.2015 00:50
Тя не изгуби присъствие на духа въпреки... страшните години, които й се случиха. И никога не изгуби всичко, защото не изгуби себе си!
цитирай
8. aqualia - И едно стихотворение, което винаги ме е приближавало към отсам-отвъд и отвъд-отсам...
04.01.2015 01:41
Шепа пръст върху вас, които
истински ме обичахте.
Сякаш пепел посипвам в огнище
върху живи въглени.

Още да тлеят
до идната среща
в тъмната нощ очите ви.
Никъде другаде не съществувам
по-хубава и по-чакана.

Шепа пръст върху думите,
дето не произнесох никога.
Шепа пръст от земятa в земята -
брачното ложе на всички ни.

Все по-студено, все по-пустинно
става без вас наоколо.
Все по-далече сте вие, които
истински ме обичахте.

Шепа пръст върху вашите шепи,
топли и пълни с очакване,
прелетни птици - преди да отлитнат,
тръпно ми кацат на рамото.

Блага Димитрова
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Благодарим ти, Лили!
04.01.2015 10:36
Много е хубаво това. Помня ги и двете:

"Страшно ти с очите на лъвица
в клетката ще светкаш, Свобода."


И другото:

"Все по-студено, все по-пустинно
става без вас наоколо.
Все по-далече сте вие, които
истински ме обичахте. "


Роден поет, един от вечните поети на България! Колкото до присъствието на духа, за което говориш, толкова съжалявам, че не бях в България в тези страшни за нея години. Но помня, бях, когато всички скочиха срещу нея - като стена, и малцина се осмелиха да я защитят, помня куража й тогава и грижата в онези най-трудни времена, за другите. Да не би да пострадат, заради нея. Светла и вечна да е паметта й!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 770268
Постинги: 247
Коментари: 2453
Гласове: 15115
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930