Прочетен: 3146 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2015 03:42
Бях в десети клас. Приятелката ми Анета Танева, сега отлична актриса и режисьор, усилено се готвеше за ВИТИЗ и репетираше в мое присъствие, караше ме да щ партнирам. Веднъж ми каза, че и моето място е в театъра. Изненадах се. Споделих го с майка си, която работеше в Операта. Тогава тя ми предложи да отидем при актрисата Славка Славова: „Тя ще ти даде най-добър съвет!” Двете се знаели още от Варна, а после и от Консерваторията... И ето ни една вечер, тридесет минути преди да настъпи „часът на Мелпомена”... Сигурно е било много неподходящо да разговаряме точно преди представление, по-късно го разбрах... Влязохме в гримьорната и видях първо ръцете щ до китките, с цвят на слонова кост, сякаш птици, а тя цялата облечена в черно. После леко извърна глава и върху мен се спряха очите, които дълго време мислех за толкова дълбоки, че се изненадах колко са тъмни. Чак после забелязах светлината и зелените искри в тях. Като видя майка ми, Славка стана и я прегърна. Намерих смелост да щ дам червената роза, която беше оставила улейче в пръстите ми. Притисна я до гърдите си и нежно я остави на масичката, а после ме хвана за ръцете и ме огледа отгоре до долу, и констатира: „Май съвсем не прилича на теб.” Гласът щ кадифен и приказно-меден, беше най-красивият, който съм чувала. Майка ми изложи „причината”, която ни води и изведнъж настъпи тишина, в която напевният глас на актрисата се промени и сякаш отскочи като камъче от челото ми: „Хич не ти и трябва! Не можеш да си представиш какво е, все по-малко театър има в театъра, ако разбираш какво искам да кажа. А конкуренцията е огромна...” Късно след това разбрах причината. Имах неподходящ произход - майка ми беше вдовица на „народен враг”. Голяма беше вероятността да ми създават много пречки. Самата Славка е била гонена и уволнявана, заради едно несправедливо обвинение в държавна измяна, скалъпено срещу баща щ, който даже е бил осъден на смърт. Въпреки че присъдата не е била изпълнена и той е бил освободен, травмата е била ужасна... И дори силният щ характер не е могъл напълно да отрази удара, който режимът щ е нанесъл. Дългогодишната щ приятелка, актрисата Таня Масалитинова, казва, че след този случай лъчезарната щ усмивка се е стопила. Втората ми среща със Славка Славова беше десет години по-късно. Михаил Величков, отличен драматург, написа пиесата „Бягството” по действителен случай. Неговата тъща и една леля на майка ми решиха да заживеят отделно от роднините си, и то на преклонна възраст. Той описа перипетиите им така, че се получи чудесна пиеса, оценена високо в много европейски страни като Франция и Швеция, и повери героините си на Таня Масалитинова и Славка Славова. Когато на премиерата завесата се вдигна, просто онемях. Помислих си, че Славка е изучавала сестрата на баба ми, всеки неин жест, дори походката... Изумително сходство! След спектакъла не се стърпях и я попитах дали познава възрастната дама, чийто живот пресъздаде току-що. А тя ми отговори, че никога не са се виждали, просто "облякла дрехите на майка си"... Славка беше влязла в кожата на 80-годишната жена и то без да прави от нея карикатура, въпреки че в текста имаше голяма доза комичност и лесно можеше да се изгуби мярката... За сравнение мога да кажа само, че образът, представен от Таня Масалитинова, беше доста по-различен от оригинала. Не може да е било случайно това съвпадение между прототипа и пресъздаването му и съм убедена, че Славка Славова имаше вроден талант да упражнява универсално въздействие чрез свежестта на детайлите, които изграждат сценичния образ. Можеше така да освети образа отвътре и същевременно без видимо усилие да накара цялата публика да затаи дъх, наистина да забрави всичко останало и да повярва, че театърът е истината, а другото е измислица. Приказният щ глас, меките щ движения, дълбочината и сърдечността на героините щ се сливаха в магия, която не можеше да остави никого равнодушен... Сега разбирам думите щ, че „днес има все по-малко театър в театъра”. В съвременните постановки рядко може да се види забележително изпълнение, което да не следи само сюжетната линия и формалния образ, а в него емоции и действие да са изцяло във властта на изпълнителя. Затова исках да ви припомня за нея, една актриса от друго поколение, с друга култура, с друг морал, почти забравена днес, въпреки че я няма само от 12 години. Други нации не си позволяват да забравят своите големи творци... Посвещавам написаното на незабравимите артисти от това поколение!
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
07.01.2015 03:05
Славка Славова наистина имаше изключително красив и изразителен глас! И досега, пазя приказки, четени от нея. Усещането за доброта и излъчване на любов е много силно. Жалко, че не й даваха роли във филми... А беше толкова добра! Но все пак има съхранени нейни записи и това е хубаво...
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69