Просната точно пред мен.
Една стара Алиса.

Със зеници вперени над моите.

Пръскам бялото слепоочие.
После на капки мляко в устата...
Ближе го жадно. 
Като сляпо коте.
Преглътва.
Но пак не ме вижда.
Има своя задача.
Стои под огледалото на сълзата.
И става мъничка.
Там се плъзва езерно и поднебесно.
Толкова тихо излиза
с дъха на бледата детелина, 
че се смесва със здравеца.
После поема към шахматните полета
на търкулнати чаши и спомени.

И надниква...  в заупокоя.

лупата на сълзата прави света такъв, малък или голям, зависи от коя страна си ;)
Здравецът е голям - нарочно минавам тук по един северен тротоар да ме лъхне здравец, зарежда ме:) Желая ти зелен, със златни и заоблени ръбове месец

Закичих се, дано здравецът ме пречисти... Благодаря ти!