ако внимавайки се хлъзнеш на стъклената сивота под пясъка на зимата и видиш пушек в небето от комини ще легнеш дълго в отпечатъка без сянка докато изненадата отмине
но ако просто тичаш захапал клечката на радостта опашката ти метроном отмервайки минутите-години ще бъде контрапункт на гравитацията зимна

Живописно и животрептящо като всичко твое. :)))
Хубаво е, че се завръщаш насам!

Благодаря, Уондър!

съвсем вярно! И радостна си паднах тази зима, поне два пъти :)
Но си права, Акви, студът се понася по лесно с усмивка. Чудно противостоене си изрекла!

elineli, права си, но нямах предвид падането... просто използвах метафората. ;)