През малките ключалки на съня
денят ми се процежда.
Но виждам тънка светлина
под сребърните вежди.
Обърнат връх изкачвам,
вися по небосклона,
летя по гръб 
и скачам между клоните.
Оправям всеки лист по лист,
излюпени гнезда броя,
чета хралупите
ала хранилки - няма.
И... правя лупинг.
Излизам от съня.
И птицата отвън ме чака,
с крилото си да я погаля.