Непрестанна е болката на тревата,
              по която не тичат деца.
              Тя расте и забравя, 
              че трябва да бъде нежна.
              Наостря зелени мечове,
              стръкове загрубяват
              и повяхват ситните цветове.

              От мъка, накрая, пожълтява
              - ще се самозапали.

              Трева, по която не тича детски смях...  

трева

Под дланите ми-
с дни непипвана,
а само газена,
тревата настръхна.
Озъби се.
И ме поряза.
Изглежда мислеше,
че ще я смачкам.

поздрав!

Благодаря! :)))))))