УСИЛВА СЕ ШУМЪТ ОТ СТЪПКИ,
             събужда , острията на пещерните звуци,
             за да изкърти дума
             от дъното на каменната ера.
             Защо се сепвам в тази пещера,
             огласяна от бавни разстояния?
             те отехтяват с капките,
             които мерят времето със сталактони...
             но мечът им пронизва твърдо
             гърба на битието.
             Избликва извор, в камъка пречистен,
             и думите отново стават риби,
             а перките им блеснали играят
             по мрежата на светлината.
             И с плясъка им тук потъват
             най-тихите от всички стъпки,
             ... избягали от дългото...сбогуване.

             Полека се изцеждат преглътнатите думи
             и се затваря в мен едно невидимо пространство,
             за да се срещнем като сталактит и сталагмит.