ЕСЕНТА Е ВЛЮБЕНА В ЛИСТАТА,
                         затова рисува върху тях
                         бавен пламък от целувката за сбогом.
                         Но такава лудост е изпъстрила гората,
                         че никоя раздяла днес не е
                         по силите на листопада.
       
                          ***
                         Втурва се отнейде вятърът-палач -                         
                         да разпъне в синевата
                         оглушелия до клони плач. 

Палача на плача
по лятото
връхлита голите дървета.
Свисти в гората
брадвата на вятъра.

нали понякога всички участваме в едно голямо стихотворение, по-голямо от всички думи на света? Така и днес,и вчера, и утре , докато ни има в това невидимо пространство на любовта...

обичам да коментирам в стихчета и образи, в които се оглежда прочетеното - това е предпочитания от мен начин