Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 17:39 - Да си спомним за Атанас Далчев!
Автор: aqualia Категория: Изкуство   
Прочетен: 6164 Коментари: 13 Гласове:
7

Последна промяна: 23.03.2010 11:44


    
image





"Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим."

"Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира."   

                         
  "Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то."

"За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет."


             
                            Ангелът на Шартр


Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.

И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.

Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.

Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.

И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.

Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.

Вървя край зидовете стари
и мостовете на града,
де отражения като пари
излъчва злачната вода.

И дето спра, все тъй те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.

 

                                                              АтанасДалчев

 

1937

                                                                    





Тагове:   Далчев,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Дяволско (Ат.Далчев)
21.02.2010 18:15
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.


А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.


И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.


О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?


Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

1927 г.

цитирай
2. aqualia - mamas - ,
21.02.2010 23:51
Далчев, е всичко това, наистина... Нека ангелите го пазят!
цитирай
3. veninski - Съгласен съм и с двете. . . Среднощни ...
22.02.2010 02:13
Съгласен съм и с двете...

Среднощни поздрави от Родопите, Лилия!
цитирай
4. aqualia - veninski -Привет...от мен и
22.02.2010 02:21
от "нощния блог"! :)))
цитирай
5. tili - Томче на Далчев
22.02.2010 09:22
е винаги до леглото ми!
"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "
цитирай
6. martiniki - Напълно е прав
22.02.2010 16:48
във всяко свое твърдение относно поезията, благодаря за припомнянето, Лиа. Имам няколко любими стихотворения, няма да забравя магическия дъждобран, художникът, който искаше да нарисува вятър, а винаги рисуваше нещо друго, залезът като домат, стопанинът,заминал за Америка и колко още образи и врязани в съзнанието картини от далчеви стихотворения

едно негово толкова кратко и като камъче тежко




ЛЯТО

Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.







цитирай
7. samuraj - Любимото ми стихотворение на Ат.Далчев
22.02.2010 17:07
Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бещина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.

1924

Поздрави за постинга
цитирай
8. aqualia - Избрала си прекрасен стих!
22.02.2010 21:00
tili написа:
е винаги до леглото ми!
"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "

цитирай
9. aqualia - martiniki ,
22.02.2010 21:04
това негово "камъче" ме уцели в сърцето!!!
цитирай
10. aqualia - samuraj ,
22.02.2010 21:05
той наистина е един от най-добрите художници в Словото на духа!
цитирай
11. aqualia - И накарая, благодаря, на всички, които го почетоха!
22.02.2010 21:06
Дълбок поклон!
цитирай
12. fracla - любимото ми
26.02.2010 22:16
стихотворение на Атанас Далчев е "Дяволско".
"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!
цитирай
13. aqualia - fracla, ПОТРЕСАВАЩО ВЯРНО Е!
04.04.2010 16:06
fracla написа:
стихотворение на Атанас Далчев е "Дяволско".
"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1232447
Постинги: 319
Коментари: 2493
Гласове: 15409
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031