Постинг
15.03.2010 09:04 -
Това са два постинги на boku, моля, вижте ги
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 17209 Коментари: 48 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2010 11:34
Прочетен: 17209 Коментари: 48 Гласове:
19
Последна промяна: 23.03.2010 11:34
Това са 2 постинги на boku, от 8ми и 9ти януари т.г.
мисля, че не са стигнали до мнозина от нас!
Тривиално, нали, всяка следваща година е нова, само че за някои може да е последна, особено, когато си с диагноза рак, какво пък толкоз има страшно, никак дори, всички сме смъртни, рано или късно свещицата догаря, важно е тлеенето да продължава, значи все още някои мисли за теб и не са те забравили, какво е усещането да знаеш, че умираш, но това е привилегия, която не се дава на всеки, ти си избран да покажеш как наистина се носи кръста в отделението за химиотерапия, там е толкова тихо, само гледаш в капката, която хем ти помага, хем те убива, да не спре, защото сестрите се сърдят, целия живот ти минава като на лента и се питаш кога изтече толкова време от първата глътка въздух ? До следващата вливка след 21 ден....
...никога не съм гледала на света по този начин,преди не виждах нищо, сега се вглеждам във всички лица, в това,което е останало от природата и което преди не забелязвах, всеки е забързан, но не и аз, за мен времето е спряло, защото аз чакам, нищо друго не ми остава, знаете ли как се променя човек, става почти неузнаваем, като че ли, в него е имало и някой друг, който е живял с теб, но ти не си и подозирал, много странно, нали, мислиш си, че всичко това се случва на него, а не на теб, поне така ти се иска да бъде, за съжаление това е химера, като се погледнеш в огледалото, разбираш, че потърпевшия си оставаш ти, единствено ти, навън гледам лицата на хората, иска ми се да им кажа,знаете ли, много съм болна, има ли някои, който може да ми помогне, но аз си мълча,защото зная, всеки си има проблеми и болните сме много, последния път ми казаха, има 50 резерви за химиотерапия,не мога да ви опиша тяхното изражение, надеждата, която се чете в очите им, надеждата, която никoй не може да отнеме, но която не стига....
бъдете здрави вие другите, здравите и дано никога не познаете другия в себе си…
http://boku.blog.bg
Ttrivialno,nali,vsiaka sledvasta godina e nova,samo 4e za niakoi moze da e posledna,
osobeno,kogato si s diagnoza rak,kakvo puk tolkoz ima strashno,nikak dori,vsi4ki sme smurtni,rano ili kasno sveshtizata dogaria,vazno e tleeneto da prodalzava,zna4i vse oste niakoi misli za teb i ne sa te zabvravili,kakvo e ysestaneto da znaesh,4e ymirash,no tova e privilegia,koiato ne se dava na vseki,ti si izbran da pokazesh kak naistina se nosi krusta v otdelenieto za ximioterapia,tam e tolkova tixo,samo gledash v kapkata,koiato xem ti pomaga,xem te ybiva,da ne spre,zastoto sestrite se sardiat,zelia zivot ti minava kato na lenta i se pitash koga izte4e tolkova vreme ot purvata glutka vuzdyx ? Do sledvastata vlivka sled 21 den....
...nikoga ne sam gledala na sveta po tozi na4in,predi ne vizdax nisto,sega se vglezdam vav vsi4ki liza, v tova,koeto e ostanalo ot prirodata i koeto predi ne zabeliazvax ,vseki e zabarzan,no ne i az,za men vremeto e sprialo,zastoto az 4akam,nisto drygo ne mi ostava,znaete li kak se promenia 4ovek,stava po4ti neyznavaem,kato 4e li,v nego e imalo i niakoi dryg,koito e zivial s teb,no ti ne si i podoziral,mnogo stranno,nali,mishlish si,4e vsi4ko tova se sly4va na nego,a ne na teb,pone taka ti se iska da bade,za sazalenie tova e ximera,kato se poglednesh v ogledaloto,razbirash,4e poterpevshia si ostavash ti,edinstveno ti,navun gledam lizata na xorata,iska mi se da im kaza,znaete li,mnogo sum bolna,ima li niakoi,koito moze da mi pomogne,no az si mul4a,zastoto znaia,vseki si ima problemi i bolnite sme mnogo,poslednia put mi kazaxa,ima 50 rezervi za ximioterapia,ne moga da vi opisha tiaxnoto izrazenie,nadezdata,koiato se 4ete v o4ite im,nadezdata,koiato nikoi ne moze da otneme,no koiato ne stiga....
badete zdravi vie drygite,zdravite i dano nikoga ne poznaete drygia v sebe si
Не е необходимо да гласувате за моя блог, не това е целта!
А Икра изпрати:
ХАББЕТ-УС СЕУДА - ЛЕК ЗА ВСЯКА БОЛЕСТ -
Nigella Sativa (черен кимион) – легендарно растение от Изтока. На различните езици черният кимион е известен като: - Хаббет-ус сеуда (арабски) - Чйорек оту (турски) - Бляк сид (англ.) - Мелансион (гръцки) - Ниелле (фр., немски) То се използва в Източната традиционна медицина, като средство за лечение на най-различни заболявания. Тази билка вирее в района на Средиземно море, в Северна Африка, в Азия и Арабския полуостров. Черния кимион е споменат от Пророка Мухаммед (с.а.с.) с думите: „Той е лек за всички болести, с изключение на смъртта.” В книгата на великия мюсюлмански учен Ибн-и Сина (Авицена) „Канон на медицината”, се посочва, че черния кимион активира енергията, като по този начин спомага за преодоляването на умората и отпадналостта. Черният кимион укрепва имунната система и още нещо много важно – той притежава антиалергичен ефект. Археолози са намерили семена от черен кимион в разкопки датиращи от периода на неолита и мезолита, което показва, че се употребява поне от преди 8 хиляди години. Известният египтолог Хауърд Картър е направил много важно археологическо откритие – открива гробницата на фараона Тутанкамон. Сред вещите на фараона имало черно масло, което никой не знаел какво представлява. Скоро след това става известно като „масло от черен кимион” или „челебитка”. Било е известно, че древните египтяни знаели за черния кимион, ала никой не можел да каже точно за какво са го използвали в ежедневието си. Но въпреки това, фактът, че черният кимион е бил сред вещите на младия цар, сам по себе си говори за важността му през онова време. Би могло да се добави още, че египетската царица Нефертити, е използвала необикновеното действие на черния кимион върху кожата, за да запази красотата и младостта си, както и за повишаване на тонуса. В Стария Завет се говори за неоспоримата важност на черния кимион, дори се описва начина за добиването на маслото му. Известният гръцки лекар Диоскоридис също е споменал за лечебните свойства на черния кимион. Черният кимион заема важно място в гръцката и арабската медицина, чиито основатели са били Хипократ, Гален и Авицена. Черният кимион бил много необходим при лечението на заболявания на черния дроб и храносмилателния тракт. През 1953 година са били направени повече от 200 изследвания в международни университети, чиито впечатляващи резултати са публикувани в статии и доклади. Учените постигнали удивителни резултати: Оказва се, че черният кимион въздейства върху тимусната жлеза, стимулира я, а тя отговаря за защитните сили на организма като цяло, това пък води до силен имунитет и избавление от всякакъв вид болести и инфекции. Също така, използването на масло от черен кимион стимулира костния мозък, което пък се явява идеално средство при лечение и предотвратяване на развитието на ракови тумори. Това са факти официално потвърдени от учените-изследователи в Раково-Имунно-Биологическата Лаборатория на Южна Калифорния (САЩ). По своите антибактериални свойства черният кимион превъзхожда много съвременни антибиотици. Като за разлика от тях, той не вреди на организма. Той е ефективен дори против бактерии, които имат особено силно съпротивление (резистентност) към лекарства, например като холерата. Използването на масло от черен кимион помага при борба с алергии, заболявания на стомашно-чревния тракт, настинки, възпаление на устата, функционален дефицит на черния дроб, бронхиална астма, диабет. Също така черният кимион е ефективен при лечение на синузит, тонзилит, хемофилия, диария, простатит, уретрит, хемороиди, дерматит, псориазис, алопеция. Помага при глисти, изтощение, подагра, при недостатъчна секреция на жлъчката. Има противогъбичен, антибактериален, антивирусен и диуретичен ефект. Полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в маслото от черен кимион, повишават имунитета, подобряват състоянието на кожата, спомагат за регулиране на нивото на холестерола в кръвта, намаляват вероятността от развитие на атеросклероза и сърдечно съдови заболявания. Маслото от черен кимион подобрява растежа на косата, предпазва от преждевременно побеляване, то бива включвано в състава на кремовете за предотвратяване на бръчки. С цел възстановяване на здравето и укрепване на имунитета, за възрастни се препоръчва да вземат по 1 чаена лъжичка масло от черен кимион 2 пъти дневно – сутрин и вечер. След което се изпива ½ чаша с вода, в която е разтворена супена лъжица чист пчелен мед.
мисля, че не са стигнали до мнозина от нас!
Тривиално, нали, всяка следваща година е нова, само че за някои може да е последна, особено, когато си с диагноза рак, какво пък толкоз има страшно, никак дори, всички сме смъртни, рано или късно свещицата догаря, важно е тлеенето да продължава, значи все още някои мисли за теб и не са те забравили, какво е усещането да знаеш, че умираш, но това е привилегия, която не се дава на всеки, ти си избран да покажеш как наистина се носи кръста в отделението за химиотерапия, там е толкова тихо, само гледаш в капката, която хем ти помага, хем те убива, да не спре, защото сестрите се сърдят, целия живот ти минава като на лента и се питаш кога изтече толкова време от първата глътка въздух ? До следващата вливка след 21 ден....
...никога не съм гледала на света по този начин,преди не виждах нищо, сега се вглеждам във всички лица, в това,което е останало от природата и което преди не забелязвах, всеки е забързан, но не и аз, за мен времето е спряло, защото аз чакам, нищо друго не ми остава, знаете ли как се променя човек, става почти неузнаваем, като че ли, в него е имало и някой друг, който е живял с теб, но ти не си и подозирал, много странно, нали, мислиш си, че всичко това се случва на него, а не на теб, поне така ти се иска да бъде, за съжаление това е химера, като се погледнеш в огледалото, разбираш, че потърпевшия си оставаш ти, единствено ти, навън гледам лицата на хората, иска ми се да им кажа,знаете ли, много съм болна, има ли някои, който може да ми помогне, но аз си мълча,защото зная, всеки си има проблеми и болните сме много, последния път ми казаха, има 50 резерви за химиотерапия,не мога да ви опиша тяхното изражение, надеждата, която се чете в очите им, надеждата, която никoй не може да отнеме, но която не стига....
бъдете здрави вие другите, здравите и дано никога не познаете другия в себе си…
http://boku.blog.bg
Ttrivialno,nali,vsiaka sledvasta godina e nova,samo 4e za niakoi moze da e posledna,
osobeno,kogato si s diagnoza rak,kakvo puk tolkoz ima strashno,nikak dori,vsi4ki sme smurtni,rano ili kasno sveshtizata dogaria,vazno e tleeneto da prodalzava,zna4i vse oste niakoi misli za teb i ne sa te zabvravili,kakvo e ysestaneto da znaesh,4e ymirash,no tova e privilegia,koiato ne se dava na vseki,ti si izbran da pokazesh kak naistina se nosi krusta v otdelenieto za ximioterapia,tam e tolkova tixo,samo gledash v kapkata,koiato xem ti pomaga,xem te ybiva,da ne spre,zastoto sestrite se sardiat,zelia zivot ti minava kato na lenta i se pitash koga izte4e tolkova vreme ot purvata glutka vuzdyx ? Do sledvastata vlivka sled 21 den....
...nikoga ne sam gledala na sveta po tozi na4in,predi ne vizdax nisto,sega se vglezdam vav vsi4ki liza, v tova,koeto e ostanalo ot prirodata i koeto predi ne zabeliazvax ,vseki e zabarzan,no ne i az,za men vremeto e sprialo,zastoto az 4akam,nisto drygo ne mi ostava,znaete li kak se promenia 4ovek,stava po4ti neyznavaem,kato 4e li,v nego e imalo i niakoi dryg,koito e zivial s teb,no ti ne si i podoziral,mnogo stranno,nali,mishlish si,4e vsi4ko tova se sly4va na nego,a ne na teb,pone taka ti se iska da bade,za sazalenie tova e ximera,kato se poglednesh v ogledaloto,razbirash,4e poterpevshia si ostavash ti,edinstveno ti,navun gledam lizata na xorata,iska mi se da im kaza,znaete li,mnogo sum bolna,ima li niakoi,koito moze da mi pomogne,no az si mul4a,zastoto znaia,vseki si ima problemi i bolnite sme mnogo,poslednia put mi kazaxa,ima 50 rezervi za ximioterapia,ne moga da vi opisha tiaxnoto izrazenie,nadezdata,koiato se 4ete v o4ite im,nadezdata,koiato nikoi ne moze da otneme,no koiato ne stiga....
badete zdravi vie drygite,zdravite i dano nikoga ne poznaete drygia v sebe si
Не е необходимо да гласувате за моя блог, не това е целта!
А Икра изпрати:
ХАББЕТ-УС СЕУДА - ЛЕК ЗА ВСЯКА БОЛЕСТ -
Nigella Sativa (черен кимион) – легендарно растение от Изтока. На различните езици черният кимион е известен като: - Хаббет-ус сеуда (арабски) - Чйорек оту (турски) - Бляк сид (англ.) - Мелансион (гръцки) - Ниелле (фр., немски) То се използва в Източната традиционна медицина, като средство за лечение на най-различни заболявания. Тази билка вирее в района на Средиземно море, в Северна Африка, в Азия и Арабския полуостров. Черния кимион е споменат от Пророка Мухаммед (с.а.с.) с думите: „Той е лек за всички болести, с изключение на смъртта.” В книгата на великия мюсюлмански учен Ибн-и Сина (Авицена) „Канон на медицината”, се посочва, че черния кимион активира енергията, като по този начин спомага за преодоляването на умората и отпадналостта. Черният кимион укрепва имунната система и още нещо много важно – той притежава антиалергичен ефект. Археолози са намерили семена от черен кимион в разкопки датиращи от периода на неолита и мезолита, което показва, че се употребява поне от преди 8 хиляди години. Известният египтолог Хауърд Картър е направил много важно археологическо откритие – открива гробницата на фараона Тутанкамон. Сред вещите на фараона имало черно масло, което никой не знаел какво представлява. Скоро след това става известно като „масло от черен кимион” или „челебитка”. Било е известно, че древните египтяни знаели за черния кимион, ала никой не можел да каже точно за какво са го използвали в ежедневието си. Но въпреки това, фактът, че черният кимион е бил сред вещите на младия цар, сам по себе си говори за важността му през онова време. Би могло да се добави още, че египетската царица Нефертити, е използвала необикновеното действие на черния кимион върху кожата, за да запази красотата и младостта си, както и за повишаване на тонуса. В Стария Завет се говори за неоспоримата важност на черния кимион, дори се описва начина за добиването на маслото му. Известният гръцки лекар Диоскоридис също е споменал за лечебните свойства на черния кимион. Черният кимион заема важно място в гръцката и арабската медицина, чиито основатели са били Хипократ, Гален и Авицена. Черният кимион бил много необходим при лечението на заболявания на черния дроб и храносмилателния тракт. През 1953 година са били направени повече от 200 изследвания в международни университети, чиито впечатляващи резултати са публикувани в статии и доклади. Учените постигнали удивителни резултати: Оказва се, че черният кимион въздейства върху тимусната жлеза, стимулира я, а тя отговаря за защитните сили на организма като цяло, това пък води до силен имунитет и избавление от всякакъв вид болести и инфекции. Също така, използването на масло от черен кимион стимулира костния мозък, което пък се явява идеално средство при лечение и предотвратяване на развитието на ракови тумори. Това са факти официално потвърдени от учените-изследователи в Раково-Имунно-Биологическата Лаборатория на Южна Калифорния (САЩ). По своите антибактериални свойства черният кимион превъзхожда много съвременни антибиотици. Като за разлика от тях, той не вреди на организма. Той е ефективен дори против бактерии, които имат особено силно съпротивление (резистентност) към лекарства, например като холерата. Използването на масло от черен кимион помага при борба с алергии, заболявания на стомашно-чревния тракт, настинки, възпаление на устата, функционален дефицит на черния дроб, бронхиална астма, диабет. Също така черният кимион е ефективен при лечение на синузит, тонзилит, хемофилия, диария, простатит, уретрит, хемороиди, дерматит, псориазис, алопеция. Помага при глисти, изтощение, подагра, при недостатъчна секреция на жлъчката. Има противогъбичен, антибактериален, антивирусен и диуретичен ефект. Полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в маслото от черен кимион, повишават имунитета, подобряват състоянието на кожата, спомагат за регулиране на нивото на холестерола в кръвта, намаляват вероятността от развитие на атеросклероза и сърдечно съдови заболявания. Маслото от черен кимион подобрява растежа на косата, предпазва от преждевременно побеляване, то бива включвано в състава на кремовете за предотвратяване на бръчки. С цел възстановяване на здравето и укрепване на имунитета, за възрастни се препоръчва да вземат по 1 чаена лъжичка масло от черен кимион 2 пъти дневно – сутрин и вечер. След което се изпива ½ чаша с вода, в която е разтворена супена лъжица чист пчелен мед.
Изпратено: 13:00 От: ikra
Има две затруднения- черен фох, убива очите, латиница, не мога сега да го прочета. Ще помисля
цитирай
2.
анонимен -
авторката на тези постинги се казва Евелина Бикова
15.03.2010 09:38
15.03.2010 09:38
Ако искате,прочетете нейните постинги, той са на бял фон, там също е на латиница, но се вижда по-добре!
цитирайче само който е в такава ситуация-знае какво изпитва към света и към себе си...Като лекар знам, че трябва всичко да се опита за лечението, дори шансът да е 1 на хиляда,защото от личен опит знам, че в живота всичко е възможно!Отчаянието е най-големият враг!Преживявам съдбата й като на много близък човек!...Но не искам да мисля за края!!!
цитирайНапълно подкрепям gkowachew!!! Трябва да се опита ВСИЧКО. И традиционна, и нетрадиционна медицина, и наша, и чужда. А защо да не се потърси помощта и на чудотворни икони... Има не един и два случая на изцеление...
Хубаво е обаче и ние да се молим за нея! Евелина, с теб съм!!!
цитирайХубаво е обаче и ние да се молим за нея! Евелина, с теб съм!!!
5.
allbi -
ето в абв - то го преведох за секунди на кирилица
15.03.2010 10:35
15.03.2010 10:35
Ттривялно,нали,всяка следваща година е нова,само че за някои може да е последна,
особено,когато си с диагноза рак,какво пък толкоз има страшно,никак дори,всички сме смъртни,рано или късно свещицата догаря,важно е тлеенето да продължава,значи все още някои мисли за теб и не са те забвръвили,какво е усещането да знаеш,че умираш,но това е привилегия,която не се дава на всеки,ти си избран да показеш как наистина се носи кръста в отделението за химиотерапия,там е толкова тихо,само гледаш в капката,която хем ти помага,хем те убива,да не спре,защото сестрите се сърдят,целия живот ти минава като на лента и се питаш кога изтече толкова време от първата глътка въздух ? До следващата вливка след 21 ден....
...никога не съм гледала на света по този начин,преди не виждах нищо,сега се вглеждам във всички лиза, в това,което е останало от природата и което преди не забелязвах ,всеки е забързан,но не и аз,за мен времето е спряло,защото аз чакам,нищо дръго не ми остава,знаете ли как се променя човек,става почти неъзнаваем,като че ли,в него е имало и някой друг,който е живял с теб,но ти не си и подозирал,много странно,нали,мишлиш си,че всичко това се случва на него,а не на теб,поне така ти се иска да бъде,за съжаление това е химера,като се погледнеш в огледалото,разбираш,че потерпевшия си оставаш ти,единствено ти,навън гледам лицата на хората,иска ми се да им кажа,знаете ли,много съм болна,има ли някои,който може да ми помогне,но аз си мълча,защото зная,всеки си има проблеми и болните сме много,последния път ми казаха,има 50 резерви за химиотерапия,не мога да ви опиша тяхното изражение,надеждата,която се чете в очите им,надеждата,която никoй не може да отнеме,но която не стига....
бъдете здрави вие другите,здравите и дано никога не познаете другия в себе си
Не знам, какво да кажа :(
много близки изгубих и все - рак
Страхувам се и когато някой изохка вкъщи и...
съжалявам ...
иначе пък познавам и доста хора които
са оцеляли и наистина
ВАЖНО Е ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАШ !!! ДА СЕ БОРИШ И ВЯРВАШ !!!!
ima edna jena, koqto pomogna na moi blizki v podobna situaciq. Kazva se Neli Dimitrova, potursete v google "neli pomogni", ne vzima pari, koi kolkoto ostavi
цитирайБлагодаря ви, приятели!
НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА ТОЗИ ПОСТИНГ, НЕ ТОВА МИ Е ЦЕЛТА
цитирайНЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА ТОЗИ ПОСТИНГ, НЕ ТОВА МИ Е ЦЕЛТА
gkowachew написа:
че само който е в такава ситуация-знае какво изпитва към света и към себе си...Като лекар знам, че трябва всичко да се опита за лечението, дори шансът да е 1 на хиляда,защото от личен опит знам, че в живота всичко е възможно!Отчаянието е най-големият враг!Преживявам съдбата й като на много близък човек!...Но не искам да мисля за края!!!
Трудно ми е да напиша нещо по толкова тежка, по толкова човешка тема, но твоите думи обнадеждиха и мен, който съм далеч от подобно изпитание и който не познавам блогърката. Думите на специалист, все пак са думи на специалист.
Всичко трябва да се опита.
9.
aqualia -
Благодаря и на двама ви! Ние сме това, което мислим, не се познаваме истински, но искаме да помогнем, това е хубавото на блога! Благодаря ви!
15.03.2010 12:14
15.03.2010 12:14
cefulesteven написа:
Трудно ми е да напиша нещо по толкова тежка, по толкова човешка тема, но твоите думи обнадеждиха и мен, който съм далеч от подобно изпитание и който не познавам блогърката. Думите на специалист, все пак са думи на специалист.
Всичко трябва да се опита.
gkowachew написа:
че само който е в такава ситуация-знае какво изпитва към света и към себе си...Като лекар знам, че трябва всичко да се опита за лечението, дори шансът да е 1 на хиляда,защото от личен опит знам, че в живота всичко е възможно!Отчаянието е най-големият враг!Преживявам съдбата й като на много близък човек!...Но не искам да мисля за края!!!
Трудно ми е да напиша нещо по толкова тежка, по толкова човешка тема, но твоите думи обнадеждиха и мен, който съм далеч от подобно изпитание и който не познавам блогърката. Думите на специалист, все пак са думи на специалист.
Всичко трябва да се опита.
Дайте ми палци,
че моите само не стигат.
Искам духа си, като послание да изпратя.
Чел съм за ритуала
в дебела и стара книга,
че е магия за слука за ценен приятел.
Палци ще стискам
дано да се случат нещата.
Моят приятел в живота дано да успее.
Много го искам
да предизвикам съдбата.
Благост за него в бъдещето да се разлее.
Вярвам във ритуала
и затова от сърце ви моля,
палци ми дайте да стискам до болка за него.
Желанието ми гори като клада.
Надеждата си, превърнах във воля.
Приятелю с теб съм! Дерзай без да падаш!
цитирайче моите само не стигат.
Искам духа си, като послание да изпратя.
Чел съм за ритуала
в дебела и стара книга,
че е магия за слука за ценен приятел.
Палци ще стискам
дано да се случат нещата.
Моят приятел в живота дано да успее.
Много го искам
да предизвикам съдбата.
Благост за него в бъдещето да се разлее.
Вярвам във ритуала
и затова от сърце ви моля,
палци ми дайте да стискам до болка за него.
Желанието ми гори като клада.
Надеждата си, превърнах във воля.
Приятелю с теб съм! Дерзай без да падаш!
И се молете на Всевишния да даде лек за болестта й!
цитирайЩе се опитам да събера още информация относно неговите свойства, ала лично аз останах доста учуден от широкоспектърния му ефект.
цитирайБлагодаря, ikra!
цитирайТрудно може да се коментира нещо такова, което се случва на някого... Сигурно е шокираща подобна ситуация не само за пострадалия, но и за цялото семейство!
Важното е човек да не губи дух и да не се предава! Аз вярвам, че има надежда!!!
цитирайВажното е човек да не губи дух и да не се предава! Аз вярвам, че има надежда!!!
Благодаря ти!
цитирайкогато се борих с тази болест, но за съжаление тя победи и майка ми почина на 56 години. Много бих искала да можех да помогна. Ако има и най-малката възможност, тя трябва да се използва, да се опита всичко, да се моли Бог за отсрочката!
Аз ще прибавя в молитвата си тази непозната за мен, но толкова близка в изстрадаността жена!
Благодаря, за поста! Да помага Бог!!!
цитирайАз ще прибавя в молитвата си тази непозната за мен, но толкова близка в изстрадаността жена!
Благодаря, за поста! Да помага Бог!!!
Изпитала съм го.
Не се предадох.
И сега съм жив пример за силата на духа и любовта.
Затова ще кажа само: "Прости! Обичай!!!"
цитирайНе се предадох.
И сега съм жив пример за силата на духа и любовта.
Затова ще кажа само: "Прости! Обичай!!!"
Обърнете се към него с молитва, кажете я на глас:
Боже, прости ми че съм те пренебрегвал досега. Аз Те приемам сега за мой Създател и Твоя Син Исус за мой Спасител. Моля те прости ми греха и ме докосни с Твоята изцелителна сила. Ти ми знаеш немоща(болестта) и усилията на лекарите да ми помогнат. Аз им благодаря за всичко, което направиха да ми помогнат и сега в този момент те моля, докосни ме... Всичко това се моля в името на Исус. Амин
Прочетете тези статии за регулиране на pH-то:
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/blog-post_5744.html
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/blog-post_14.html
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/ph.html
Благословение и изцеление!
цитирайБоже, прости ми че съм те пренебрегвал досега. Аз Те приемам сега за мой Създател и Твоя Син Исус за мой Спасител. Моля те прости ми греха и ме докосни с Твоята изцелителна сила. Ти ми знаеш немоща(болестта) и усилията на лекарите да ми помогнат. Аз им благодаря за всичко, което направиха да ми помогнат и сега в този момент те моля, докосни ме... Всичко това се моля в името на Исус. Амин
Прочетете тези статии за регулиране на pH-то:
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/blog-post_5744.html
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/blog-post_14.html
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2010/03/ph.html
Благословение и изцеление!
gkowachew написа:
че само който е в такава ситуация-знае какво изпитва към света и към себе си...Като лекар знам, че трябва всичко да се опита за лечението, дори шансът да е 1 на хиляда,защото от личен опит знам, че в живота всичко е възможно!Отчаянието е най-големият враг!Преживявам съдбата й като на много близък човек!...Но не искам да мисля за края!!!
КУРАЖ!!!
Здравей Евелина,
Разбрах за тежкото положение, в което се намираш. Искам да те посъветвам, да се обърнеш към Бога за помощ. Нашият живот е в Него. Той решава, не лекарите, не някой друг. Бог е милостив и жалостив. Той познава нашите сърца, знае всичко за нас. Той иска да сме добре. Това, което ни разделя от Него е само греха. Обърни се към Него с думи на прошка и Той ще ти отговори, защото те обича.
Кажи тази молитва на глас:
Боже аз идвам при теб сега. Знаеш в каква тежка ситуация се намирам. Моят живот е в Твоите ръце. Прости ми за всичко, знайно и незнайно, което съм съгрешила пред Теб. Аз знам, че ти си свят и искаш и ние да бъдем като Теб. Ти си и милостив и приемаш всеки, който се обърне към теб с разкаяно сърце. Ти няма да го върнеш, а ще го приемеш, защото ни обичаш и даде Сина си Исус Христос на кръста за нас. Аз приемам Исус за мой Спасител, като изкупление за мен и за всички. Благодаря Ти. Моля те сега чуй болка ми и ме докосни с Твоята изцелителна сила. Аз вярвам в Теб, защото Ти си мой създател и изцелител. Благодаря Ти, че чу молитвата ми. Всичко това се моля в името на Исус. Амин
Евелина, намери един Нов Завет и почни да го четеш всеки ден, колкото се може отделяй време. Това слово е живо. Ще усетиш, че дава живот и този живот ще обнови всяка твоя клетка. Чети го на глас и повтаряй някои стихове, на които Святия Дух ти обръща внимание. Аз съм бил в подобна ситуация, може би не толкова тежка и те разбирам, но и знам колко мощна е Божията изцелителна сила. Моля се Бог да те изцели напълно.
Благословение!
цитирайРазбрах за тежкото положение, в което се намираш. Искам да те посъветвам, да се обърнеш към Бога за помощ. Нашият живот е в Него. Той решава, не лекарите, не някой друг. Бог е милостив и жалостив. Той познава нашите сърца, знае всичко за нас. Той иска да сме добре. Това, което ни разделя от Него е само греха. Обърни се към Него с думи на прошка и Той ще ти отговори, защото те обича.
Кажи тази молитва на глас:
Боже аз идвам при теб сега. Знаеш в каква тежка ситуация се намирам. Моят живот е в Твоите ръце. Прости ми за всичко, знайно и незнайно, което съм съгрешила пред Теб. Аз знам, че ти си свят и искаш и ние да бъдем като Теб. Ти си и милостив и приемаш всеки, който се обърне към теб с разкаяно сърце. Ти няма да го върнеш, а ще го приемеш, защото ни обичаш и даде Сина си Исус Христос на кръста за нас. Аз приемам Исус за мой Спасител, като изкупление за мен и за всички. Благодаря Ти. Моля те сега чуй болка ми и ме докосни с Твоята изцелителна сила. Аз вярвам в Теб, защото Ти си мой създател и изцелител. Благодаря Ти, че чу молитвата ми. Всичко това се моля в името на Исус. Амин
Евелина, намери един Нов Завет и почни да го четеш всеки ден, колкото се може отделяй време. Това слово е живо. Ще усетиш, че дава живот и този живот ще обнови всяка твоя клетка. Чети го на глас и повтаряй някои стихове, на които Святия Дух ти обръща внимание. Аз съм бил в подобна ситуация, може би не толкова тежка и те разбирам, но и знам колко мощна е Божията изцелителна сила. Моля се Бог да те изцели напълно.
Благословение!
Беше написана от един раково болен,който открил случайно заболяването си но решил да го победи със силата на вярата.
Вече не си спомням и това дали преди това е бил набожен ,но започнал да вярва ,че силата на вярата ще го спаси и започвал да се моли ,да мисли все във тази посока ,да не се предава .
Трябвало да отиде на контролен преглед и когато прегледа приключил се оказало ,че тумора е изчезнал и ,че той се е излекувал.
Вярвам на тази история ,защо съм попадала на различни материяли в които
се развива една или друга теория за възникването на рака и основното във всички за мен беше това ,че раковата клетка е една променена и объркана програма възприемаща отрганизма като враг поради стрес ,негативна енергия отрицателна емоция.Ето защо смятам ,че вярата и положителната нагласа винаги могат да се окажат фатални за развитието на карциномите.Ето защо вярвам ,че тази история е истинска и се стремя към положителна нагласа винаги доколкото е възможно.
Вярвам ,че всичко може да се промени и тук
цитирайВече не си спомням и това дали преди това е бил набожен ,но започнал да вярва ,че силата на вярата ще го спаси и започвал да се моли ,да мисли все във тази посока ,да не се предава .
Трябвало да отиде на контролен преглед и когато прегледа приключил се оказало ,че тумора е изчезнал и ,че той се е излекувал.
Вярвам на тази история ,защо съм попадала на различни материяли в които
се развива една или друга теория за възникването на рака и основното във всички за мен беше това ,че раковата клетка е една променена и объркана програма възприемаща отрганизма като враг поради стрес ,негативна енергия отрицателна емоция.Ето защо смятам ,че вярата и положителната нагласа винаги могат да се окажат фатални за развитието на карциномите.Ето защо вярвам ,че тази история е истинска и се стремя към положителна нагласа винаги доколкото е възможно.
Вярвам ,че всичко може да се промени и тук
22.
анонимен -
Преди години загубих много близък ...
15.03.2010 20:07
15.03.2010 20:07
Преди години загубих много близък човек заради рака. Сега си давам сметка какво е преживяла в онази ужасна болница. :-( Но поне умря тихо у дома, близо до хората, които я обичахме. Толкова е тъжно!
цитирайЗагубих баба си по същата причина и знам колко е страшно да ти поставят такава диагноза. Ще се моля за авторката на този постинг и дано Господ и помогне! Важното е да вярва и да опита всичко. Винаги трябва да има надежда!
цитирайРуско мумио, събирано в Алтай и Памир, което е лабораторно обработено и направено на блистери. Имаше го при един лекар - сърдечно-съдов, в III-та градска болница. Ако не се лъжа, казваше се Иванов.
Другата панацея, за която знам, че е излекувала хора, това е Тибетската гъба. Това е бяла гъба, отглеждана в прясно мляко, която се дели. Трябва да се открие човек, който я поддържа.
Ако иска нека говори с Нави. Един чудесник, който е победил рака, защото има огромен Дух.
Ето го тук: http://nav.blog.bg/technology/2007/03/18/orel-rak-i-drugi-bolesti.52666
цитирайДругата панацея, за която знам, че е излекувала хора, това е Тибетската гъба. Това е бяла гъба, отглеждана в прясно мляко, която се дели. Трябва да се открие човек, който я поддържа.
Ако иска нека говори с Нави. Един чудесник, който е победил рака, защото има огромен Дух.
Ето го тук: http://nav.blog.bg/technology/2007/03/18/orel-rak-i-drugi-bolesti.52666
Най-страшно е, когато човек няма воля за живот, нито е готов за смъртта. Тогава нито живота го приема, нито смъртта. Тъжно е, че в България много хора са в това състояние. Тези, които вярват в Бог, в изцелението и в чудеса, се справят по-добре с болестите (изцеление) и с неизбежната смърт. Преживях смъртта на много близки хора и видях колко различни начини има да си отидеш.
цитирай"Ако има и най-малката възможност, тя трябва да се използва, да се опита всичко, да се моли Бог за отсрочката!
Аз ще прибавя в молитвата си тази непозната за мен, но толкова близка в изстрадаността жена!
Благодаря, за поста! Да помага Бог!!!"
цитирайАз ще прибавя в молитвата си тази непозната за мен, но толкова близка в изстрадаността жена!
Благодаря, за поста! Да помага Бог!!!"
Благодаря ти за отзивчивостта!
цитирайwallstreet написа:
КУРАЖ!!!
gkowachew написа:
че само който е в такава ситуация-знае какво изпитва към света и към себе си...Като лекар знам, че трябва всичко да се опита за лечението, дори шансът да е 1 на хиляда,защото от личен опит знам, че в живота всичко е възможно!Отчаянието е най-големият враг!Преживявам съдбата й като на много близък човек!...Но не искам да мисля за края!!!
КУРАЖ!!!
Благодаря ти, rpatel!
цитирайанонимен написа:
Преди години загубих много близък човек заради рака. Сега си давам сметка какво е преживяла в онази ужасна болница. :-( Но поне умря тихо у дома, близо до хората, които я обичахме. Толкова е тъжно!
compassion написа:
Изпитала съм го.
Не се предадох.
И сега съм жив пример за силата на духа и любовта.
Затова ще кажа само: "Прости! Обичай!!!"
Не се предадох.
И сега съм жив пример за силата на духа и любовта.
Затова ще кажа само: "Прости! Обичай!!!"
hel написа:
Най-страшно е, когато човек няма воля за живот, нито е готов за смъртта. Тогава нито живота го приема, нито смъртта. Тъжно е, че в България много хора са в това състояние. Тези, които вярват в Бог, в изцелението и в чудеса, се справят по-добре с болестите (изцеление) и с неизбежната смърт. Преживях смъртта на много близки хора и видях колко различни начини има да си отидеш.
Много ти благодаря, изпратих и кометара ти, надявам се да помогне!
цитирайНадежда винаги има!Трябва да не се пада духом!
цитирайняма заболели от рак или поне на мен не ми е известно да има. Лично аз пък по отношение на болестите съм голям мърляч и когато нещо ме заболи, чакам да ми мине от самосебе си. Обикновено минава, но докога ли...
Тук искам да споделя нещо, което някога някъде прочетох, и то е свързано с едно от безбройните измерения на вярата в собствените ни сили. Звучеше горе-долу така: "Когато някой от вашите органи заболее, мислете за него като за свое дете! Усмихвайте му се успокояващо, погалете го с мисълта си, вдъхвайки му надежда, че болката е временна и в един скорошен момент ще си отиде, и всичко ще бъде, както преди. Усмихвайте му се през цялото време, колкото и да ви боли, усмихвайте му се! Покажете му, че се интересувате от него, че не сте безразлични към своето тяло, усмихвайте му се от душа... И когато заболелият орган отвърне на усмивката ви, излекуването му е започнало. А вие продължавайте да му се усмихвате до пълното му оздравяване."
цитирайТук искам да споделя нещо, което някога някъде прочетох, и то е свързано с едно от безбройните измерения на вярата в собствените ни сили. Звучеше горе-долу така: "Когато някой от вашите органи заболее, мислете за него като за свое дете! Усмихвайте му се успокояващо, погалете го с мисълта си, вдъхвайки му надежда, че болката е временна и в един скорошен момент ще си отиде, и всичко ще бъде, както преди. Усмихвайте му се през цялото време, колкото и да ви боли, усмихвайте му се! Покажете му, че се интересувате от него, че не сте безразлични към своето тяло, усмихвайте му се от душа... И когато заболелият орган отвърне на усмивката ви, излекуването му е започнало. А вие продължавайте да му се усмихвате до пълното му оздравяване."
36.
aqualia -
Благодаря ти, henzelski, много хубав начин да се отнася човек към себе си изцяло!
16.03.2010 09:49
16.03.2010 09:49
"Когато някой от вашите органи заболее, мислете за него като за свое дете! Усмихвайте му се успокояващо, погалете го с мисълта си, вдъхвайки му надежда, че болката е временна и в един скорошен момент ще си отиде, и всичко ще бъде, както преди. Усмихвайте му се през цялото време, колкото и да ви боли, усмихвайте му се! Покажете му, че се интересувате от него, че не сте безразлични към своето тяло, усмихвайте му се от душа... И когато заболелият орган отвърне на усмивката ви, излекуването му е започнало. А вие продължавайте да му се усмихвате до пълното му оздравяване."
цитирайfuriika написа:
Надежда винаги има!Трябва да не се пада духом!
38.
loran -
TOVA
16.03.2010 11:01
16.03.2010 11:01
NE E NAKAZANIE A IZPITANIE .TRIABVA DA SE OPITA VSICHKO
цитирай Защото имам участта да пгреба двама мои близки от рак: сестра и братовчед, за които се грижех'
На легло у нас стои болен след индулт. Никой не ме е вибдал да плача. Защото не го правя от дтете. И няма как да го правя. Нито къде. Опитвам се сега да кажа нещо по вече... друг път
Човек може да плаче и от радост, но сега тия сълзи са нетърпимо горчиви.
Не искам никой да страда...
цитирайНа легло у нас стои болен след индулт. Никой не ме е вибдал да плача. Защото не го правя от дтете. И няма как да го правя. Нито къде. Опитвам се сега да кажа нещо по вече... друг път
Човек може да плаче и от радост, но сега тия сълзи са нетърпимо горчиви.
Не искам никой да страда...
loran написа:
NE E NAKAZANIE A IZPITANIE .TRIABVA DA SE OPITA VSICHKO
zaw12929, извинявай, че те натъжих...
цитирайПривет, имаше една книга „Болестта като път” – болестта наистина е Път, един от най-трудните..., болестта е голям учител и голяма благословия, тя пречиства сърцето ни на много дълбоко ниво и затова хората, които минават през нея са много повече истински хора и човешки същества от останалите – защото в сърцата им има много повече Любов и Състрадание, отколкото в сърцата на „здравите”. Няма неизличима болест, всяко едно нещо, което се е образувало – може да се разпадне по обратния път – колкото и труден да е той... – аз искам от сърце да пожелая на Boku да се справи с рака и да го забрави – да намери с интуицията си най-верния път на лечение за нея и да се оправи – нека остави всичко излишно настрани и да намери Центъра Вътре в Себе си, където е Едно с Божественото и където няма никакви болести – нека остави всички излишни мисли и чувства настрани – да остане само Любов и Благодарност - Много Здраве, Сила и Любов, Boku – щом толкова много непознати хора те носят в сърцето си и ти желаят Здраве – Нека Така да Бъде – Бъди Здрава, Жива и Щастлива – Бог да е с Теб и да ти помага в Пътя на Доброто и да те води към Светлината, Здравето и Любовта!!!
Изпращам ти опитността на един болен от спин американец, не е необходимо да следваш неговия духовен път, за да оздравееш, просто Бъди Такава, каквато си и се Освободи от всичко излишно и от болестта – достатъчно си носила този товар, време е да го оставиш настрана и да Оздравееш – Желая ти само Здраве, Boku – Бог да е с Теб!
"Когато преди две години мислех, че умирам, направих най-естественото – повиках и се отзоваха. След това в продължение на няколко седмици имах ужасна треска...мислех, че ще свърша посред нощ... Тази всеотдайност, този вик...когато не можеш да направиш нищо повече... Падмасамбхава е дал обещание, че когато го повикаме, ще се яви. Той не лъже. Убеждавал съм се в това много пъти.
Ако не беше Падмасамбхава – а както казва Ринпоче, той е природата на собствения ни ум, нашата собствена буда-природа, - ако не беше неговото величествено, светло присъствие, не бих преживял това, което преживях...
Първото, което осъзнах, беше, че трябва да поема отговорност за себе си. Умирам, защото съм болен от спин. Това е моята отговорност, няма кого другиго да обвинявам. Всъщност не мога да обвиня и себе си, но все пак поемам отговорността.
Дадох клетва, пред каквито и богове да съществуват, преди да навляза в будизма, че просто искам да съм щастлив. Когато... взех решението, започнах да го следвам. А това е много важно, когато се занимаваш с каквото и да било обучение на ума. Трябва да решиш, че наистина искаш да се промениш. Ако сам не желаеш това, няма кой да го направи вместо теб.
Нашата роля е... да работим с ежедневните аспекти на положението си. Най-напред трябва да сме благодарни, че сме в това тяло и на тази планета. За мен това е началото - да се изпълниш с благодарност към земята, към живите същества. Сега, когато нещата бавно се изплъзват от мен, изпитвам благодарност към всички и към всичко. Сега тази благодарност е център на медитацията ми - просто една непрекъсната възхвала на живота, на Падмасамбхава, който живее във всички тези разнообразни форми.
Не си мислете това, което си мислех аз преди няколко години, че да медитираш значи да седиш с изправен гръб, да повтаряш мантри и да си казваш:"Колко ще се радвам, когато това свърши!" Духовната практика е много повече от това. Духовната практика е всеки човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.
Истинската практика започва, когато станеш от мястото, където медитираш. И за да я приложим в живото си, трябва да сме много находчиви и умели. Около нас винаги има нещо, с което да свържем практиката си, така че ако съм твърде замаян, за да си представя Ваджрасатва над главата си, ставам и започвам да мия чиниите от закуската, а тази, която е в ръката ми, за мен е светът и всички страдащи същества. След това произнасям мантрата... Ом Ваджра Сатва Хум...и промивам страданията на всички същества. Когато съм под душа,, това не е душ – над главата ми е Ваджрасатва. Когато изляза вън, на слънце, светлината на хиляди слънца струи от тялото на Ваджрасатва и влиза в мен, а аз просто я приемам. Когато по улицата видя красив човек, в началото може да си помисля „Какъв красив човек!”, но в следващия миг го предлагам на Падмасамбхава с цялото си сърце, а самият аз се отказвам.
Трябва да умеем да превърнем в духовна практика всяка ситуация в живота си. Иначе ще имаме само празна вяра, която не може да ни даде сили или утеха, ако ни сполетят трудности. Това е просто вяра. „О, един ден ще отида на небето! Някой ден ще стана буда.” Не, няма да станеш буда. Защото ти си буда и сега, в този момент, а когато практикуваш, се учиш да бъдеш това, което си...
Много е важно да умеем да използваме ситуациите от ежедневието. Както казва Ринпоче, ако приживе сме се научили да зовем за помощ, няма нищо по-естествено от това да го направим и когато сме в бардо... Превърнал съм в мантра следните думи на Дуджом Ринпоче: „Лама с необятна доброта, аз само те помня.” Понякога успявам да мисля само това, не мога да практикувам нищо друго. Но върши много добра работа.
Така... щастие, отговорност към себе си, благодарност... не бъркайте мъртвия ритуал с живата, вечната, променящата, гъвкавата, разкриваща, величествена практика. Защото знам – изживявам го и в момента... знам може да си помислите, че това са само думи, но в сърцето си съм убеден, че не е така... виждам Падмасамбхава навсякъде. Ето това е моята практика. Всеки човек, особено трудните, които създават проблеми на околните... за мен те са благодатта на учителя. И тази болест е благодат на учителя. Тя е благословия. Толкова богата, че мога да живея с нея.
Но всичко това е така, защото съм тренирал ума си... Когато започнах, непрекъснато съдех нещата в ума си... Съдех този, съдех онзи. Съдех начина, по който някой изглежда, начина, по който седи, дори казвах: "Днес денят не ми харесва. Много вали... Ох, горкият аз, ох, нещастният аз! Помогнете ми!" Ето така започнах, все пак е някакво начало. Просто непрекъснато си повтарях наум: "Не съди." Пишех го на малки листчета и ги лепях на хладилника.
Когато живееш в ума си... когато избираш между това и онова "Това е добро, онова е лошо, не ми харесва", между надеждата и страха, между омразата и любовта, между радостта и тъгата, когато се вкопчиш в някоя от тези крайности, основният покой на ума ти изчезва. Един Зен - патриарх казва: "Великият път не е труден за тези, които нямат предпочитания." Защото Буда - природата ти е тук. Щастието е навсякъде.
И така започнах да работя върху анализиращия си ум. В началото ми се струваше невъзможно... но колкото повече опитвах... разбрах – ако оставиш всички възниквания там – където са, няма нищо лошо, нека стоят на мястото си. Бъди с тях и бъди щастлив, защото знаеш, че имаш буда-природа.
Не е нужно да чувстваш, че имаш буда-природа. Не това е важното. Важното е да вярваш, което значи доверие и упование. Важното е всеотдайността, което значи да не се съпротивляваш. За мен това е същността. Ако можеш да се довериш на думите на учителя, да се учиш и да насочиш ученията към себе си в труден момент, ако успееш да обучиш ума си да не се връща към старите си коловози, ако просто успееш да бъдеш с това, което се случва, с оголено внимание, не след дълго ще забележиш, че нищо не се задържа дълго. Дори лошите мисли. Най-малко пък нашите тела. Всичко се променя. Ако оставиш нещата там, където са, те ще се освободят.
В положение като моето, в което страхът е нещо естествено, завладява те и имаш чувството, че те изяжда, просто трябва да овладееш ума си. Успях да осъзная, че страхът няма да ме убие. Той е нещо, което преминава през ума ми. Това е мисъл, а аз знам, че мислите ще се освободят, ако не ги докосвам. Давам си сметка, че точно това става в бардо, ако видиш, че към теб приближава някакво страшно видение. То не идва от никъде, освен от самия теб! Всички тези енергии, които държим скрити в телата си, се освобождават...
Някой от вас се държаха с мен по-мило, отколкото семейството ми. Защото чрез вас Падмасамбхава идва при мен по друг начин – чрез грижите и любовта ви. Не ви безпокои фактът, че имам спин. Никой от вас не ме е попитал: „Е, добре. А как го хвана?” Никой никога не ми е казвал, че това може и да е проклятие над мен. Миналата седмица обаче ми се обади един стар приятел и ме попита: „Не се ли притесняваш, че това може да е Божие проклятие над теб?” След като престанах да се смея, му отговорих: „Ти вярваш, че Бог е проклел земята и че човешкото тяло е нечисто. Аз пък вярвам, че началото на всичко е благословията, не проклятието.” Всичко е било завършено още в незапомнени времена – чисто и съвършено.
Ето какво правя сега – отпускам се в сиянието. То е навсякъде. Не можеш да избягаш от него. То е така опиващо, че понякога ми се струва, че се нося по лъчите му. Просто оставям Падмасамбхава, който се носи в небето на моя ум, да ме тегли със себе си...
За мен този процес е пречистващ... Ето какво споразумение сключих с Падмасамбхава – ако мога да остана още малко тук, със страданието си, и ако то би могло да пречисти и вас, освен мен самия, ето това е истинска благодат. Това е молитвата ми. Аз не съм от хората, които обичат да страдат, не си мислете друго. Но благодатта, блаженството полека-полека ме вкарват в това страдание.
И сега вече знам от лекциите на Ринпоче за бардо, че смъртта не е враг. Точно както не бива да смятаме за врагове и мислите си... И животът не е враг. Животът е нещо велико, защото в него можем да осъзнаем кои сме наистина.
Така че, моля ви от цялото си сърце, не пропилявайте възможността, която имате пред себе си...
Тук съм, за да се сбогувам... Вие всички сте в сърцето ми – ярки и сияйни. Няма тъмнина. Само светлина от сърцето на Падмасамбхава, с която сме пропити всички ние. Благодарение на благодатта на учителя.”
Согиял Ринпоче, "Тибетска книга за живота и смъртта"
цитирайИзпращам ти опитността на един болен от спин американец, не е необходимо да следваш неговия духовен път, за да оздравееш, просто Бъди Такава, каквато си и се Освободи от всичко излишно и от болестта – достатъчно си носила този товар, време е да го оставиш настрана и да Оздравееш – Желая ти само Здраве, Boku – Бог да е с Теб!
"Когато преди две години мислех, че умирам, направих най-естественото – повиках и се отзоваха. След това в продължение на няколко седмици имах ужасна треска...мислех, че ще свърша посред нощ... Тази всеотдайност, този вик...когато не можеш да направиш нищо повече... Падмасамбхава е дал обещание, че когато го повикаме, ще се яви. Той не лъже. Убеждавал съм се в това много пъти.
Ако не беше Падмасамбхава – а както казва Ринпоче, той е природата на собствения ни ум, нашата собствена буда-природа, - ако не беше неговото величествено, светло присъствие, не бих преживял това, което преживях...
Първото, което осъзнах, беше, че трябва да поема отговорност за себе си. Умирам, защото съм болен от спин. Това е моята отговорност, няма кого другиго да обвинявам. Всъщност не мога да обвиня и себе си, но все пак поемам отговорността.
Дадох клетва, пред каквито и богове да съществуват, преди да навляза в будизма, че просто искам да съм щастлив. Когато... взех решението, започнах да го следвам. А това е много важно, когато се занимаваш с каквото и да било обучение на ума. Трябва да решиш, че наистина искаш да се промениш. Ако сам не желаеш това, няма кой да го направи вместо теб.
Нашата роля е... да работим с ежедневните аспекти на положението си. Най-напред трябва да сме благодарни, че сме в това тяло и на тази планета. За мен това е началото - да се изпълниш с благодарност към земята, към живите същества. Сега, когато нещата бавно се изплъзват от мен, изпитвам благодарност към всички и към всичко. Сега тази благодарност е център на медитацията ми - просто една непрекъсната възхвала на живота, на Падмасамбхава, който живее във всички тези разнообразни форми.
Не си мислете това, което си мислех аз преди няколко години, че да медитираш значи да седиш с изправен гръб, да повтаряш мантри и да си казваш:"Колко ще се радвам, когато това свърши!" Духовната практика е много повече от това. Духовната практика е всеки човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.
Истинската практика започва, когато станеш от мястото, където медитираш. И за да я приложим в живото си, трябва да сме много находчиви и умели. Около нас винаги има нещо, с което да свържем практиката си, така че ако съм твърде замаян, за да си представя Ваджрасатва над главата си, ставам и започвам да мия чиниите от закуската, а тази, която е в ръката ми, за мен е светът и всички страдащи същества. След това произнасям мантрата... Ом Ваджра Сатва Хум...и промивам страданията на всички същества. Когато съм под душа,, това не е душ – над главата ми е Ваджрасатва. Когато изляза вън, на слънце, светлината на хиляди слънца струи от тялото на Ваджрасатва и влиза в мен, а аз просто я приемам. Когато по улицата видя красив човек, в началото може да си помисля „Какъв красив човек!”, но в следващия миг го предлагам на Падмасамбхава с цялото си сърце, а самият аз се отказвам.
Трябва да умеем да превърнем в духовна практика всяка ситуация в живота си. Иначе ще имаме само празна вяра, която не може да ни даде сили или утеха, ако ни сполетят трудности. Това е просто вяра. „О, един ден ще отида на небето! Някой ден ще стана буда.” Не, няма да станеш буда. Защото ти си буда и сега, в този момент, а когато практикуваш, се учиш да бъдеш това, което си...
Много е важно да умеем да използваме ситуациите от ежедневието. Както казва Ринпоче, ако приживе сме се научили да зовем за помощ, няма нищо по-естествено от това да го направим и когато сме в бардо... Превърнал съм в мантра следните думи на Дуджом Ринпоче: „Лама с необятна доброта, аз само те помня.” Понякога успявам да мисля само това, не мога да практикувам нищо друго. Но върши много добра работа.
Така... щастие, отговорност към себе си, благодарност... не бъркайте мъртвия ритуал с живата, вечната, променящата, гъвкавата, разкриваща, величествена практика. Защото знам – изживявам го и в момента... знам може да си помислите, че това са само думи, но в сърцето си съм убеден, че не е така... виждам Падмасамбхава навсякъде. Ето това е моята практика. Всеки човек, особено трудните, които създават проблеми на околните... за мен те са благодатта на учителя. И тази болест е благодат на учителя. Тя е благословия. Толкова богата, че мога да живея с нея.
Но всичко това е така, защото съм тренирал ума си... Когато започнах, непрекъснато съдех нещата в ума си... Съдех този, съдех онзи. Съдех начина, по който някой изглежда, начина, по който седи, дори казвах: "Днес денят не ми харесва. Много вали... Ох, горкият аз, ох, нещастният аз! Помогнете ми!" Ето така започнах, все пак е някакво начало. Просто непрекъснато си повтарях наум: "Не съди." Пишех го на малки листчета и ги лепях на хладилника.
Когато живееш в ума си... когато избираш между това и онова "Това е добро, онова е лошо, не ми харесва", между надеждата и страха, между омразата и любовта, между радостта и тъгата, когато се вкопчиш в някоя от тези крайности, основният покой на ума ти изчезва. Един Зен - патриарх казва: "Великият път не е труден за тези, които нямат предпочитания." Защото Буда - природата ти е тук. Щастието е навсякъде.
И така започнах да работя върху анализиращия си ум. В началото ми се струваше невъзможно... но колкото повече опитвах... разбрах – ако оставиш всички възниквания там – където са, няма нищо лошо, нека стоят на мястото си. Бъди с тях и бъди щастлив, защото знаеш, че имаш буда-природа.
Не е нужно да чувстваш, че имаш буда-природа. Не това е важното. Важното е да вярваш, което значи доверие и упование. Важното е всеотдайността, което значи да не се съпротивляваш. За мен това е същността. Ако можеш да се довериш на думите на учителя, да се учиш и да насочиш ученията към себе си в труден момент, ако успееш да обучиш ума си да не се връща към старите си коловози, ако просто успееш да бъдеш с това, което се случва, с оголено внимание, не след дълго ще забележиш, че нищо не се задържа дълго. Дори лошите мисли. Най-малко пък нашите тела. Всичко се променя. Ако оставиш нещата там, където са, те ще се освободят.
В положение като моето, в което страхът е нещо естествено, завладява те и имаш чувството, че те изяжда, просто трябва да овладееш ума си. Успях да осъзная, че страхът няма да ме убие. Той е нещо, което преминава през ума ми. Това е мисъл, а аз знам, че мислите ще се освободят, ако не ги докосвам. Давам си сметка, че точно това става в бардо, ако видиш, че към теб приближава някакво страшно видение. То не идва от никъде, освен от самия теб! Всички тези енергии, които държим скрити в телата си, се освобождават...
Някой от вас се държаха с мен по-мило, отколкото семейството ми. Защото чрез вас Падмасамбхава идва при мен по друг начин – чрез грижите и любовта ви. Не ви безпокои фактът, че имам спин. Никой от вас не ме е попитал: „Е, добре. А как го хвана?” Никой никога не ми е казвал, че това може и да е проклятие над мен. Миналата седмица обаче ми се обади един стар приятел и ме попита: „Не се ли притесняваш, че това може да е Божие проклятие над теб?” След като престанах да се смея, му отговорих: „Ти вярваш, че Бог е проклел земята и че човешкото тяло е нечисто. Аз пък вярвам, че началото на всичко е благословията, не проклятието.” Всичко е било завършено още в незапомнени времена – чисто и съвършено.
Ето какво правя сега – отпускам се в сиянието. То е навсякъде. Не можеш да избягаш от него. То е така опиващо, че понякога ми се струва, че се нося по лъчите му. Просто оставям Падмасамбхава, който се носи в небето на моя ум, да ме тегли със себе си...
За мен този процес е пречистващ... Ето какво споразумение сключих с Падмасамбхава – ако мога да остана още малко тук, със страданието си, и ако то би могло да пречисти и вас, освен мен самия, ето това е истинска благодат. Това е молитвата ми. Аз не съм от хората, които обичат да страдат, не си мислете друго. Но благодатта, блаженството полека-полека ме вкарват в това страдание.
И сега вече знам от лекциите на Ринпоче за бардо, че смъртта не е враг. Точно както не бива да смятаме за врагове и мислите си... И животът не е враг. Животът е нещо велико, защото в него можем да осъзнаем кои сме наистина.
Така че, моля ви от цялото си сърце, не пропилявайте възможността, която имате пред себе си...
Тук съм, за да се сбогувам... Вие всички сте в сърцето ми – ярки и сияйни. Няма тъмнина. Само светлина от сърцето на Падмасамбхава, с която сме пропити всички ние. Благодарение на благодатта на учителя.”
Согиял Ринпоче, "Тибетска книга за живота и смъртта"
43.
анонимен -
Присъединявам се към vencislavomtatsat: "Духовната практика е всеки човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.
18.03.2010 00:44
18.03.2010 00:44
Согиял Ринпоче наистина е казал с тези думи най-същественото за духовната практика ! Трябва да използваме всеки удобен момент и всяка ситуация, като "звънчето", което ни потопява още по-дълбоко в същността, като камбаната, която ни призовава към молитва, като слънцето, което огрява вътрешното ни аз... Колкото повече осъзнаваме състоянието в което се намираме, колкото повече сили черпим от "особените" ситуации в живота, толкова повече се приближаваме до хармонията, която е лек за всичко.
Кураж, boku! Наистина те обичаме!
цитирайКураж, boku! Наистина те обичаме!
44.
aqualia -
"Мислете така, сякаш всяка ваша мисъл с огромни огнени букви е записана на небето и се вижда от всекиго." Михаил Нейми
18.03.2010 00:48
18.03.2010 00:48
Благодаря ти, vencislavomtatsat за тази история, всичко, което сподели е много силно и точно!
цитирайанонимен написа:
Согиял Ринпоче наистина е казал с тези думи най-същественото за духовната практика ! Трябва да използваме всеки удобен момент и всяка ситуация, като "звънчето", което ни потопява още по-дълбоко в същността, като камбаната, която ни призовава към молитва, като слънцето, което огрява вътрешното ни аз... Колкото повече осъзнаваме състоянието в което се намираме, колкото повече сили черпим от "особените" ситуации в живота, толкова повече се приближаваме до хармонията, която е лек за всичко.
Кураж, boku! Наистина те обичаме!
Кураж, boku! Наистина те обичаме!
Не можах да пиша... Имам близки, починали от тази болест. Първа братовчедка едва на 35 години, с много мъки...
Сега го прочетох отново, и всички коментари. Не знам какво да добавя...
Вяра. Вяра и желание за живот. Това е нужно.
цитирайСега го прочетох отново, и всички коментари. Не знам какво да добавя...
Вяра. Вяра и желание за живот. Това е нужно.
Да, така е, mam! Благодаря ти, и аз дълго мислих за това, че когато човек е вътре, в болката, всичко друго е далеч, и само вярата, единствена тя, може да изличи болестта! А желанието за живот - това е да изпълним със смисъл живота, който ни остава!
цитирайТова е историята на Ранди Пауш – това е история за смелост, мъдрост, любов и сила.
Ранди Пауш е професор в университета “Карнеги Мелън” – Пенсилвания. Специалността му е компютърни науки и дизайн, женен е за жената на мечтите си и има три деца, на една, две и пет години. Когато узнава, че е болен от рак на панкреаса, с множество разсейки в цялото тяло, Ранди разбира, че не му остава много време живот. Вместо да се жалва, депресира и оплаква, Ранди решава да приеме неизбежното, с твърдото намерение да направи най-доброто, на което е способен в оставащото му време.
„Не можем да променим картите, които са ни раздадени, а само начина, по който ще ги изиграем”, казва той. А когато от университета “Карнеги Мелън” му предлагат да изнесе “Последна лекция”, което е често срещано явление, при което от лектора се очаква да резюмира идеите си от лекционния си курс, за Ранди това се оказва последна лекция в буквалния смисъл на думата.
Какво послание би искал да предаде човек на света, ако знае, че това е последната му възможност? Ако трябва да умре утре, какво наследство би искал да остави след себе си? Отговаряйки с цялото си сърце на тези въпроси, Ранди Пауш озаглавява лекцията си „Как да осъществим детските си мечти“. И това не е лекция за смъртта, а за живота. За това как да преодоляваме препятствията по пътя си: „Има причина да срещаме тухлени стени по пътя си. Те ни дават шанса да покажем колко силно искаме нещо”. За смелостта да следваме мечтите си и да помагаме на другите да осъществят своите: „Ако вървите в правилната посока, мечтите сами ще дойдат при вас”. За пълноценно изживения живот: „Времето е единственото, което имаме… а един ден може да се окаже, че имаме по-малко, отколкото сме мислили”. За радостта от живота: „Аз не знам как да не се забавлявам. Умирам и ми е забавно. И ще продължа да се забавлявам през всеки един ден, който ми остава…”
В тази последна лекция Ранди Пауш вижда възможност да направи равносметка на най-важните неща в живота си и да даде най-доброто от себе си, преди да се оттегли.
За негова огромна изненада обаче, тази лекция достига до сърцата не само на четиристотинте посетители, присъствали в залата, а се разпространява в мрежата, като привлича вниманието на хора от всички части на света. Лекцията набира изумителна инерция в интернет и е гледана от повече от 15 милиона човека, като вдъхновява десетки хиляди да напишат своите коментари, изказвайки съпричастност и благодарност. Те споделят колко ги е вдъхновила лекцията, как им е помогнала да преосмислят живота и приоритетите си. Невероятната популярност на лекцията ясно показва, че светът е уморен от ширещия се в последно време цинизъм и идеализмът на един голям човек му е крайно необходим. А след палиативното лечение, което за известно време забавя разрастването на туморите, на Ранди му е дадена кратка отсрочка. Тогава идва и предложението на журналиста от Уолстрийт Джърнъл – Джефри Заслоу, да напише идеите си в книга, която да промени живота на хората по света.
Ето избрани пасажи от книгата:
• Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи вече са те отписали. Може да не ти се иска да го чуеш, но твоите критици често са тези, които ти казват, че още те обичат и ги е грижа за теб, и искат да те направят по-добър.
• Оплакването не е печеливша стратегия. Всички разполагаме с определено време и енергия. Малко е вероятно времето, което прекарваме във вайкане, да ни помогне да постигнем целите си. А и това няма да ни направи по-щастливи.
• Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, ти си прав.
• Според мен задачата на родителя е да окуражава децата си да развиват чувство на радост от живота и силен порив да следват собствените си мечти. Най-доброто, което можем да направим, е да им помогнем да развият собствен комплекс от умения за реализирането на тази цел.
• Препятствията съществуват, за да спрат онези, които не искат нещо достатъчно силно. Съществуват, за да спрат останалите.
• Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”.
Уверявам ви. Бих могъл да изпълня с много смях и развлечения тези трийсет години. Но тъй като това май няма да се случи, ще изпълня със смях и развлечения времето, което ми остава.
• Всеки ден получавам помощ от хора, които ми желаят здраве и повдигат духа ми. Наистина получих възможността да видя примери за изключителна човечност и съм безкрайно благодарен за това. Никога не се почувствах самотен в пътуването, което предприемам.
Съветите на Ранди:
1. Казвайте истината. Винаги.
2. Гледайте какво правят, а не какво казват (съвет към младите дами).
3. Търсете доброто във всекиго. Ако сте достатъчно търпеливи, хората ще ви изненадат и впечатлят.
4. Показвайте своята благодарност.
5. Носете нещо, което да сложите на масата, защото това ще ви направи по-желан гост.
6. Понякога единственото, което трябва да направите, е да попитате.
7. Ако искате нещо достатъчно силно, никога не се предавайте (и приемайте помощ, когато ви я предложат).
8. По-добре да се провалите с гръм и трясък, отколкото да се справите посредствено.
9. Излезте и направете за другите това, което някой е направил за вас.
10. Позволете си да мечтаете. Подхранвайте и мечтите на децата си.
цитирайРанди Пауш е професор в университета “Карнеги Мелън” – Пенсилвания. Специалността му е компютърни науки и дизайн, женен е за жената на мечтите си и има три деца, на една, две и пет години. Когато узнава, че е болен от рак на панкреаса, с множество разсейки в цялото тяло, Ранди разбира, че не му остава много време живот. Вместо да се жалва, депресира и оплаква, Ранди решава да приеме неизбежното, с твърдото намерение да направи най-доброто, на което е способен в оставащото му време.
„Не можем да променим картите, които са ни раздадени, а само начина, по който ще ги изиграем”, казва той. А когато от университета “Карнеги Мелън” му предлагат да изнесе “Последна лекция”, което е често срещано явление, при което от лектора се очаква да резюмира идеите си от лекционния си курс, за Ранди това се оказва последна лекция в буквалния смисъл на думата.
Какво послание би искал да предаде човек на света, ако знае, че това е последната му възможност? Ако трябва да умре утре, какво наследство би искал да остави след себе си? Отговаряйки с цялото си сърце на тези въпроси, Ранди Пауш озаглавява лекцията си „Как да осъществим детските си мечти“. И това не е лекция за смъртта, а за живота. За това как да преодоляваме препятствията по пътя си: „Има причина да срещаме тухлени стени по пътя си. Те ни дават шанса да покажем колко силно искаме нещо”. За смелостта да следваме мечтите си и да помагаме на другите да осъществят своите: „Ако вървите в правилната посока, мечтите сами ще дойдат при вас”. За пълноценно изживения живот: „Времето е единственото, което имаме… а един ден може да се окаже, че имаме по-малко, отколкото сме мислили”. За радостта от живота: „Аз не знам как да не се забавлявам. Умирам и ми е забавно. И ще продължа да се забавлявам през всеки един ден, който ми остава…”
В тази последна лекция Ранди Пауш вижда възможност да направи равносметка на най-важните неща в живота си и да даде най-доброто от себе си, преди да се оттегли.
За негова огромна изненада обаче, тази лекция достига до сърцата не само на четиристотинте посетители, присъствали в залата, а се разпространява в мрежата, като привлича вниманието на хора от всички части на света. Лекцията набира изумителна инерция в интернет и е гледана от повече от 15 милиона човека, като вдъхновява десетки хиляди да напишат своите коментари, изказвайки съпричастност и благодарност. Те споделят колко ги е вдъхновила лекцията, как им е помогнала да преосмислят живота и приоритетите си. Невероятната популярност на лекцията ясно показва, че светът е уморен от ширещия се в последно време цинизъм и идеализмът на един голям човек му е крайно необходим. А след палиативното лечение, което за известно време забавя разрастването на туморите, на Ранди му е дадена кратка отсрочка. Тогава идва и предложението на журналиста от Уолстрийт Джърнъл – Джефри Заслоу, да напише идеите си в книга, която да промени живота на хората по света.
Ето избрани пасажи от книгата:
• Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи вече са те отписали. Може да не ти се иска да го чуеш, но твоите критици често са тези, които ти казват, че още те обичат и ги е грижа за теб, и искат да те направят по-добър.
• Оплакването не е печеливша стратегия. Всички разполагаме с определено време и енергия. Малко е вероятно времето, което прекарваме във вайкане, да ни помогне да постигнем целите си. А и това няма да ни направи по-щастливи.
• Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, ти си прав.
• Според мен задачата на родителя е да окуражава децата си да развиват чувство на радост от живота и силен порив да следват собствените си мечти. Най-доброто, което можем да направим, е да им помогнем да развият собствен комплекс от умения за реализирането на тази цел.
• Препятствията съществуват, за да спрат онези, които не искат нещо достатъчно силно. Съществуват, за да спрат останалите.
• Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”.
Уверявам ви. Бих могъл да изпълня с много смях и развлечения тези трийсет години. Но тъй като това май няма да се случи, ще изпълня със смях и развлечения времето, което ми остава.
• Всеки ден получавам помощ от хора, които ми желаят здраве и повдигат духа ми. Наистина получих възможността да видя примери за изключителна човечност и съм безкрайно благодарен за това. Никога не се почувствах самотен в пътуването, което предприемам.
Съветите на Ранди:
1. Казвайте истината. Винаги.
2. Гледайте какво правят, а не какво казват (съвет към младите дами).
3. Търсете доброто във всекиго. Ако сте достатъчно търпеливи, хората ще ви изненадат и впечатлят.
4. Показвайте своята благодарност.
5. Носете нещо, което да сложите на масата, защото това ще ви направи по-желан гост.
6. Понякога единственото, което трябва да направите, е да попитате.
7. Ако искате нещо достатъчно силно, никога не се предавайте (и приемайте помощ, когато ви я предложат).
8. По-добре да се провалите с гръм и трясък, отколкото да се справите посредствено.
9. Излезте и направете за другите това, което някой е направил за вас.
10. Позволете си да мечтаете. Подхранвайте и мечтите на децата си.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
