"На всички е  известно, че животът на  облаците е много непостоянен и кратък" -казва Бруно Ферреро.


Ето една история, разказана от него.
 
Малко облаче се родило от  силна  буря над Средиземно море, но даже не успяло дори да порасте както трябва и било подгонено от силен вятър заедно с   другите облаци към Африка.
 
Когато стигнaли континента, времето се променило: на небето засияло благодатно слънце, а в ниското се ширели златните пясъци на Сахара. Вятърът, както и преди това, гонел облаците на юг към горите, та нали в пустинята почти не валят дъждове.
 
Но, както  хората на тази възраст, малките облаци също биват безразсъдни: младият облак решил да избяга от родителите и приятелите си, защото  мy се приискало да види света
 
-  Какво си намислило?- викнал след него вятърът- пустинята навсякъде е еднаква! Върни се при другите, ще продължим пътя си към вътрешността на Африка, там ще видиш възхитителни планини и дървета!
 
Но младият облак, койтo бил  упорит по рождение, не послушал вятърa. Постепенно той почнал да губи височина, докато не го подхванал и не го понесъл над златистите пясъци нежният и ласкав бриз.
 
Разходилo се на воля облачето  и забелязалo - че една oт дюните му се усмихва.
Тази дюна също била съвсем млада. Тя току-що се образувала под минаващият над пустинята вятър. Златистите й коси веднага пленили облака.

- Добро утро, - поздравил я той . - Как ти се живее там в ниското?
- Имам си хубава компания: другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават тук от време на време. Понякога наистинa става много горещo, но не толкова,  че да не може да се изтърпи. А как живееш ти на високото?
-Тук също има вятър и слънце, но предимството ми е в това, че облаците могат да пътешестват и виждам много интересни неща.
- Моят живот е кратък, -  въздъхнала дюната - когато вятърът се върне от горите - мен няма да ме има.
- Това  огорчава ли те?
- То ме кара да мисля, че не съм нужна на никого.
- И аз имам такива мисли. Когато ме настигне новият вятър, ще ме пренесе на юг и там ще се излея като дъжд. Но изглежда това е съдбата ми.
След като помислила малко, дюната казала:
- А знаеш ли че тук, в пустинята, когато вали дъжд, наричат времето райско?
- Не, не знаех, че мога да бъда толкова важен за някого, казал облакът не без гордост.
-Аз много пъти съм слушала разкази от cтарите дюни,че след дъжд ние  се покриваме с треви и цветя. Но аз самата никога няма да разбера, защото в пустинятa дъжд вали толкова рядко.
Облакът се замислил, но само след няколко секунди  се разтопил в усмивка:
- Ако искаш аз ще те полея. Макар и да ми е рано да се превръщам в дъжд, но ти толкова ми харесваш, че съм готов да остана при теб завинаги.
- Когато те видях на небето и аз  веднага се влюбих в теб, казала дюнатa. - Но ако твоите великолепни бели коси се превърнат в дъжд - нали  ще умреш?
- Любовта не умира, възразил облакът. - Тя само променя облика си. Искам да ти покажа Рая.
 
И той почнал да гали дюната с малки капчици, така те прекарали заедно много време, докато на небето не се появила дъга.

На следващия ден малката дюна се покрила с цветя. Другите облаци които се отивали към вътрешността на Африка, виждайки цветята, решили, че вече са стигнали целта си и изливали нови дъждове върху земята. След двадесет години на мястото на дюната се образувал оазис, където пътниците можели да се скрият от зноя в сенките на дърветата. И всичко това станало възможно, благодарение на влюбения облак, който не се уплашил да даде живота си в името на любовта.

Превод : Лилия Ресенска (aqualia)


 

да дойдат дъждовете и да разцъфнеш влюбено, да се усмихваш щастливо и да няма край радостта ти.

Този писател ми харесва, неговите притчи са любими на много родители и деца по цял свят, само в България знаем малко за него. Руми, сигурно съм романтичка, и сигурно да търся позитивното ми е слабост. Но дали е слабост наистина...? Сетих се, че познавам една жена, която цял живот се усмихваше на себе си и на всекиго, с когото разговаряше, и до ден днешен го прави, а е над 80 годишна и бялата й коса свети заедно с лицето й, което не е поразено от лоши мисли, макар, че и тя, както всички нас има проблеми и то нерешими...

Прекрасен ден!

Благодаря, мила! И на теб!

а за облачето и за Марта приказките са хубави

С облаците е лесно
Облаците се държат обикновено така
както изглеждат

не подвеждат
не заблуждават

знае се -
големите рунтавите тъмните
носят буря гръмотевици дъжд

леките бели рехави
просто прелитат през лицето на слънцето
и сянка не хвърлят
и помен от тях не остава

облаците никак не умеят да лицемерничат

мервам лицата им съвсем за кратко

след миг са различни

вероятно заради този им честен променлив нрав
витаенето сред облаци

е любимо време за губене

пухкавата им обител -
предпочитано място за губене

и ако обичате не ми казвайте -

загубена работа

...весело и много мило е стихотворението ти, как само се закачаш!!!