Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2012 11:21 - 9 години без Блага
Автор: aqualia Категория: Изкуство   
Прочетен: 9373 Коментари: 18 Гласове:
44

Последна промяна: 01.05.2012 13:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     

 

image

                        

 

 

Никой не ще надникне никога

 през ключалката в същността

на семейния улей.

От небесните наблюдателници
слепи ли са облещените звезди -
гледат, без да ни виждат.

Истински Хирошими и Чернобили
вътре зад омълчания праг
инфарктно се разразяват.

А земята не трепва едвам.

 

         ДОМ! Дум-дум-дум! Отвори!
         Дом - кръстопътен друм,
         Дом - моя крепост картонена,
         извърнал от мен лицев спазъм,
         заклещил врата като челюсти,
         защо не ме пущаш да вляза?
         Как вие бездомникът вятър!
         Наказваш ме права отвън
         за цяла нощ или завинаги?
         А как се създава нов дом,
         когато е паднал снегът?
         Дом, по домашному строг,
         какво не можеш да ми простиш?
         Какво табу накърних,
         какви завети погазих,
         какъв висш закон на Дома
         кощунствено наруших,
         че ти ме изхвърляш в това
         немито чистилище-стълбище?

    

Под ключ мои мисли -
зад стените на слепоочията.

Под ключ мои сълзи -
зад решетките на ресниците.

Под ключ мои рани,
зад собствения си огън спечени.

Под ключ мой език -
зад резето на зъбите.

Мълчание с кладенчов ек
капе връз камъка на гърдите ми.

В сняг пречистена да снема
маските на дом и свят.





Сяда срещу мен лъжата,
гледа ме очи в очи.

Аз се правя на усмивка,
тя се прави на лице.

С топка сняг да я замеря,
както в детските игри.

В снежна маска да превърна
изкривените черти.

Да започнем отначало
с истина... За кой ли път?

 

 

Дом - мит. Дом - ад. Дом - дим.
Дом - моя крепост наопаки,
където съм въдворена.
Градя го с рушене на себе си.

Керемида по керемида - крилата ми.
Греда по греда - гордостта ми.
Пирон по пирон - перата ми.
Кирпич по кирпич - мечтите ми.

Какво остава от мене?
Окъртена кариатида.
Вградена сянка на птица.

А другият вариант - без дом?

                   Блага Димитрова


На 2 май се навършват 9 години, откакто тя ни напусна.
Вярвам, че бог се е смилил над изранената й душа...









Гласувай:
45



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Поздрави за постинга - спомен , Лили ...
30.04.2012 14:22
Силно и вълнуващо ... от Блага и за нея .
Поклон !
цитирай
2. martiniki - силно
30.04.2012 15:45
припомняне - благодаря ти, Лия

http://www.youtube.com/watch?v=G28wqZtjPSE
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, Лили! Вечна и светла да е паметта й ... Обичам я.
30.04.2012 16:07
Блага Димитрова е моя поетична кръстница - буквално. Първият ми разговор във в. "Студентска трибуна". Когато я потърсих по телефона, съпругът й, Йордан Василев каза, че я няма и че много ангажирана, но тя чу и се обади. Извини се. Отказа. Видя, че се срамувам, започнах да се извинявам. Тогава ме попита - "Кажете, все пак един въпрос, който искахте да ми зададете - ще Ви отговоря сега." Казах. Тогава тя помълча и попита - "Пишете ли стихове?" "Да, опитвам" - едвам събрах кураж да промълвя. "- Такъв въпрос, може да зададе само роден поет. Елате утре." И така - помня една лъчезарна, светла, красива жена. Благо усмихната... Блага! Наоколо вървеше нейната майка - като момиченце, което се е загубило в някаква пролука на времето и не знае, къде е. "Тя помни детството си, но понякога забравя, коя е, къде е..." - усмихна се и кротко я изведе под ръка. "Оставете въпросите. Ще ви отговоря утре. Кажете сега Ваше стихотворение" - пак се усмихна. И така - изчервена, мъмреща и със сведен поглед смутолевих няколко стихотворения. "Как се казва баща Ви?" - Отговорих й и Блага възкликна - "Надежда, вие сте родена с името си! Интервюто ще го подпишете с бащиното си име. Вие сте Искрова!" После ме погледна с поглед нетърпящ възражения. Благ, но, категоричен. Когато ми даде интервюто настоя: "Обаждайте се! Идвайте!", но... хората, които обичам, рядко виждам, а си мисля за тях непрекъснато. По-късно, пак й гостувах - тя ме потърси. Видях и дъщеря й - Ханна.. И... пак изчезнах. До момента, когато прочетох в "Литературен фронт" огромна статия срещу Блага Димитрова и романа й "Лице". Веднага позвъних. Обади се отново съпругът й "Надежда, Блага не е добре. Болна е. Отсъства. Не я търсете повече." Тогава му казах: "Прочетох "Лице". Предайте й, че е точно обратното, точно обратното на това, което пишат критиците! Може да му липсват художествени качества, но той казва истината. Всичко е вярно! Моля ви, поздравете я от мен! И й кажете, че я обичам!"

После... Ще го напиша, обещавам. С обич! ...
цитирай
4. tota - Светла и памет! Благодаря Лили, че я спомена!
30.04.2012 21:53
Денонощие
Блага Димитрова

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе!

И през целия ден, вероломна,
тя, където да ида ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе!

А когато нощта е надвиснала,
всяка болка в сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе!

Блага Димитрова - Денонощие
http://www.youtube.com/watch?v=-_ppEoZ3yIg&feature=related
цитирай
5. kleotemida - Мир на праха й!
30.04.2012 22:11
Мир на праха й!
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - * * *
01.05.2012 00:39
ПОЕТЪТ

На Пенчо Славейков

.....
Поете непризнат
от плиткостта на всички времена,
отиваш ти завинаги в изгнание
и сам връз двете патерици носиш
като връз две пречупени криле
най-тежката опора на духа.

Бъди благословен!"

1982 г.

Блага ДИМИТРОВА


цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - * * *
01.05.2012 00:46
МАТЕРЕН ЕЗИК


Майка ми си забрави думите.
Целият свят онемя.
Иска нещо да каже.

Опипом търси наоколо,
бяха съвсем подръка.
Няма ги, няма!

Дави се от напъване,
трябва нещо да каже -
иначе ще умре.

Господи, майка ми в тъмното
думите си загуби.
Майко, и аз не ги знам.

Облегни се на рамото ми.
Толкова ни се е насъбрало,
всичко да си измълчим.

Блага Димитрова - из "Глас", 1982
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - Това е моята Блага Димитрова... Така я помня -
01.05.2012 00:48
РЪКАТА НА МАЙКА МИ

Ръката на майка ми всичко забрави -
да плете уюта на зимните вечери,
да пере и кърпи ризите на деня,
да вари кайсиевото сладко на детството,
да заключва вратата на нощния мрак,
да пълни възглавката с хубави сънища.
Ръката на майка ми всичко забрави.

Едно-едничко все още помни -
ръката на майка ми помни милувката.
Хълмисто пъплене с длан по лицето ми,
неизменно в годините, винаги същото,
под очите ми сенките бавно изтриващо,
тя отново е майка, аз - отново дете.
Ръката на майка ми помни милувката."

Благодаря ти за почитта към една от поетесите на България, мила Лили! Прегръщам те!


цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - И последно - за Приятелите - * * *
01.05.2012 00:59
"ПРИЯТЕЛИТЕ

Остават все по-малко.
Все по-същите.
Все по-старите.
Озъртам се. Здрачее.
Лъха хлад. Край мене -
сечище от гласове.
Ах, кой нахал нахлу
и разговора ни прекъсна
насред най-жадната ни дума?

.........

Остават все по-малко.
Все по-моите.
Къде сте? Живи ли сте?
Без вас все по не мога.
Защо не се обаждате?
Не срещам по стъгдите
(където и да стъпвам)
самотните ви силуети,
но знам, че падат
прави срещу вятъра.

Все по-малко.
Все повече им вярвам.
Все повече
на все по-малко."

18 юли 1980
цитирай
10. yotovava - Не вдянах минуса, който е оставен.
01.05.2012 07:26
Поздрави за постинга.

Валя
цитирай
11. aqualia - Благодаря, че я почитате и споменавате с обич!
01.05.2012 13:57
Благодаря, че сложихте тук свои любими стихотворения написани от ръката й.
Светлина и мир на духа й!
цитирай
12. erato7 - Светла да е паметта на моята съгражданка!
01.05.2012 14:07
Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

1985
цитирай
13. aqualia - ДОСТОЯНИЕ
01.05.2012 21:05

ДОСТОЯНИЕ
Смъртта ще ме обсеби -
любов от последен поглед.
Ще връхлети сетивата ми
с внезапен повик
на болка и облекчение.
Ще бъде истинска
като живот.
Ще стане мое
единствено достояние,
което никой
не може да ми отнеме.
Тя няма да ме обвърже
ни с дума, ни с дълг,
ни с вина, ни с обет,
ни с грях.
Ще ме избави
от всичко, от всички
и от самата мен.
Ще бъде най-сетне
същинската свобода.
цитирай
14. alexs - Гроб ни събра и гроб ни раздели ...
01.05.2012 22:25
"Гроб ни събра и гроб ни раздели"
статия от ЙОРДАН ВАСИЛЕВ спомените му за Блага Димитрова!
http://novinar.bg/news/grob-ni-sabra-i-grob-ni-razdeli_MzMzOTsxNw==.html
Една снимка от моя възпитател и учител от Русе Стефан Епитропов състудент на Блага !
Епитропов е русенски поет и учител ! mt46 Марин Тачков е участвал в поетичен кръжок на Епитропов.
цитирай
15. pevetsa - НЕКА ПОЧИВА В МИР БЛАГА!
02.05.2012 07:13
НЕКА ПОЧИВА В МИР БЛАГА!
цитирай
16. 4aiotgluhar4e - Ооо, да! Тази мъдра и светла жена заслужава да й се поклоним.
04.05.2012 21:23
Аз обожавам нейното "Отклонение" и знам наизуст филма, направен по него. Всички от любимото ми "Отклонение" вече са горе и могат да му направят римейк :(

Поздрави за постинга, Лили!
http://youtu.be/G7Uu3rY0d0A
цитирай
17. bven - Нека винаги е светла паметта на Блага Димитрова!
19.05.2012 09:52
Надеждата

Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.

1986

цитирай
18. natali60 - И аз я
23.05.2012 01:45
срещнах, когато имах нужда от нея. Когато човек се формира.
Поздравления за поклона, Лили! Присъединявам се.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1232492
Постинги: 319
Коментари: 2493
Гласове: 15409
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031