Мръква 
подир светкавица в лятната шума.
Под градушката хлъзгави орехи,
тревите - забулени.
Барабанен гръм проверява плочника.
Скрити са всички охлюви
и свраки-стрелочници.
Стрита е лютата чушка в ръба на облака
и стрехата не дава сушинка,
и дъждът ѝ говори.
Черните капки на виното
набраздяват кората на габъра
и е изчезнало синьото
навсякъде в кадъра.
Омъдряло зелено - 
притихва в короната
на дървената кралица 
и си открадва конец от шевицата -
да си пришие ледено копче
против оловни уроки.
И зове наум лятна луна
невидимата улулица.
Само аз на един крак трая
в гнездото на щъркела.
Пазя му стълба. И последното пиле.
И полата ми е прокъсана.
Та небе да се сурне през нея
щом се измъкне слънцето
и цопне бузи в локвите.

Кеф ми е да те чета