Ще продължавам да те търся
в топлото точило,
в острото пладне,
в писъка на сгорещена коса.
Ще те виждам колкото пъти се озърна
или докъдето ми стигат очите
ще се стряскам.  
Още съм зряща за всеки твой знак,
за всяка поличба.
Още съм нощем без остатък
и смислям.
Но
пристрастена съм 
към тайната на изтляването
споделено с враните, 
които на никого не ме дават.  
Затова се сливам 
със сенките на тревите
и детелинките без глави.
Лягам в земята
с горчиво ухание.
Като кожа на таралеж -
хем с бодли, хем с утихнал вятър.
И омеквам.  
Само кротко за мене ела,
когато Той  сметката пожелае.