Във тролей номер три
никой вече не пее.
Този някой не слиза на Попа
и не щурее.
Такъв тролей  от памтивека няма.
Други отдавна  пресичат Графа.
Няма момичета с кънки през рамото,
оплетени в плитките и във опашките.
Няма момчета, които подсвиркват
след полички плисирани
и чорапи по-бели  от сирене.
"Оня сигнал" го няма даже.
Няма кой стар виц да каже.
И сега, в летния зной, 
ми се иска да намеря три стотинки  нацяло.
Ти да ме чакаш на стадиона.
И да е наваляло.
Да отворя уста 
и снежинките да падат
направо във гърлото.
И какво, като ледът се топи.
Знам, че за първи път 
ще ме прегърнеш.