Убий ме,
Съдба непоискана,
когато пресичам  на зелено
или на пешеходна пътека,
когато, храня гълъби,
поливам цвете,
или оправям възглавницата на мъртвеца -
да му е меко.
Нека съм праведна за миг.
Та да си ида спокойно 
и със себе си.
Да няма там, някъде,
на кого да се скарам,
че сила си нямам
да бъда хем камък,
хем весела песен.
И че не мога вече на гръб
и на тежко да нося, н
но ме е срам 
милостта ти да прося.
Ще съм ти благодарна...
ако не ме баламосаш.
И
ще ти оставя подарък.
Ти гониш!