на моето куче
(съвсем изключително!)
е приютена ръката ми уморена.
Върху рамото ми се редуват
част от опашка и вятър,
а после, след лупинга,
меко ухо, лъщящо копче,
изящна лапка от черно лисиче
и сто малки въздишки.

Някой лъкатуши
и припка в тунелите
на гората и по следите
своите вписва - радостно
в този следобеден сън,
прелюбопитен.

И не зная каква посока
да си избера -
че към себе си да се обърна
отвътре - навън,
точно сега.