Кой ѝ обръща внимание!
Днес вестникът -
по-остър от ножа,
утре - огън
в ледено издихание.
Аз ѝ обувам чорапите.
Топля ѝ ходилата.
Осеяна е с бримки
и фуркети душата.
Очилата все ѝ трябват
и все не ги намира.
Забранен ѝ е хлябът,
кафето, и всичко,
за което примира
(да не говорим
за някаква бира
която ще пие на срички
между "не мога" и "аз те обичам").
Остават ѝ непрочетени
книгите - всичките.
Вече не ги и разгръща.
(Библиотеката
в картина
се преобръща.)
С авторите се знае,
но вече не и със словото,
което днес я отмина.
Старите истории
на мястото си тежат,
отпечатани
с букви оловни,
когато езикът е бил
три пъти по-щедър,
три пъти по-силен.
Днес в него
няма романтика.
Център няма.
Иде ѝ да запали
тази безкрайна измама.
А дори клечка кибрит няма.
Няма и огледало.
Ръка ѝ подавам.
Но и нея не иска.

Младостта е вече отвъд
и днес я зачеркна
в крайния списък
върху дрехите за из път.
Остават гоблените,
с петънцата от кръв
под стъклото притиснати.
И глътка сняг върху зеленото.