По кръвта ще ги познаете  
От сърцето покапват  червени зрънца -
храна за влюбени птици.
Но ги вдяваме  в новите броеници,
които чаткат тихо
в тежкия пулс на гробаря,
пред катакомбата слисан -
"Защо се отваря?"  

***
Вдявам тръните, 
с които прикрепям
копчетата на ризите.
Бели ризи - съсирени копчета.
Кога успяхте, стражи адови,
да се промъкнете и продадете
даже кръвта  от плащеницата?  

***
Не ни идвай на свиждане,
Самозванецо.
Не ни идвай.
Ще те издадем
и ще те пресрещне молитвата.
Ще отскочи от нашето-мое чело
сребърният куршум,
сплеснат в твърдата кост.
Уж куршум за последно.
Платен, но отплеснат,
неканен, но чакан, 
от Сенките гостенка -
тежка плесница.  

***
Спри този клип -
"Господу помолим ся..."
и сам коленичи
пред неписаната икона.
Че не варакът,
а космосът е
огън от бога издишан.
И ние, а ние - 
оставаме слепи
и все неподготвени,
но винаги, винаги с лишното...  

И преговаряме трепета.
Докато пишем.  

© Лилия Заякова

Молим те, Боже, кървавите броеници на новите велможи да разкъсаш, мънистата им тъй да разпилееш, че всяко из земята цвят да разствори за хорска утеха и твоя възхвала...

благодарим - за любовта!

Благодаря, ЛИли! :)