Постинг
21.02.2010 17:39 -
Да си спомним за Атанас Далчев!
Автор: aqualia
Категория: Изкуство
Прочетен: 6182 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2010 11:44
Прочетен: 6182 Коментари: 13 Гласове:
7
Последна промяна: 23.03.2010 11:44
"Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим."
"Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира."
"Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то."
"За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет."
Ангелът на Шартр
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете стари
и мостовете на града,
де отражения като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все тъй те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
АтанасДалчев
1937
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
1927 г.
цитирайописват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
1927 г.
Далчев, е всичко това, наистина... Нека ангелите го пазят!
цитирайСъгласен съм и с двете...
Среднощни поздрави от Родопите, Лилия!
цитирайСреднощни поздрави от Родопите, Лилия!
от "нощния блог"! :)))
цитирайе винаги до леглото ми!
"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "
цитирай"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "
във всяко свое твърдение относно поезията, благодаря за припомнянето, Лиа. Имам няколко любими стихотворения, няма да забравя магическия дъждобран, художникът, който искаше да нарисува вятър, а винаги рисуваше нещо друго, залезът като домат, стопанинът,заминал за Америка и колко още образи и врязани в съзнанието картини от далчеви стихотворения
едно негово толкова кратко и като камъче тежко
ЛЯТО
Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.
цитирайедно негово толкова кратко и като камъче тежко
ЛЯТО
Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.
Есенно завръщане
Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бещина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
1924
Поздрави за постинга
цитирайМойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бещина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
1924
Поздрави за постинга
tili написа:
е винаги до леглото ми!
"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "
"Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце,
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце. "
това негово "камъче" ме уцели в сърцето!!!
цитирайтой наистина е един от най-добрите художници в Словото на духа!
цитирайДълбок поклон!
цитирайстихотворение на Атанас Далчев е "Дяволско".
"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!
цитирай"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!
fracla написа:
стихотворение на Атанас Далчев е "Дяволско".
"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!
"Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец."
Поздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69