Прочетен: 2560 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2010 15:40
Бе топла още Невзривената Душа, когато те разпъваха на Кръста. Повдигнати до устните, на пръсти, ония, дето можеха навярно да те Утешат, се молеха на Господа, в сърцето на Палача. Набъбваше Безкрайната сълза. Квичаха две кутрета жалостиво и разтърваваше ги майката, ала не смееше от зъбите им Кокала да дръпне и тъй да сложи Край на кучешкия спор. За Трийсет сребърника сдавиха се хората. Забравиха, че всеки има Голгота от тръни и простор. Сега, когато си Разпънат, ще спорят за топора, сякъл Кръста, и ще търсят трески на разстояние от Погледа, до кръгозора... А сянката на Твоите нозе сама се връща в стъпките Окървавени, които Боси, боси прекосяват вълчия Раздор...
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69