Във сухото дихание на розите

се вмъкна и листо от жлътнал здравец.

След стареца, на пейката,

докуцва опустелия следобед.

Прежуря слънцето по-бяло от луната,

метални капки по челото му се стичат

и паднат в очите на вдовеца,

който чака последна глътка сол

при среща с нищото или

студената милувка … с име на жена.

О, как я чака, всеки ден!

Как се надява още днес да дойде!

Очите му дори се смеят при тази

прохладна мисъл... Какво спасение във жегата,

какъв разкош в разгара на рибешкото дишане

сред всички юлски страсти под небето.

Нетърпелив е като юноша

и толкова е влюбен,

че нищо не може да я спре (душата му) да тича.

Дори гръмът продънил преди малко небесата.