Беше златен този дъжд. Беше златен.       
А сега, изведнъж, стана тъй неприятен,
есенно тъжен и студен, и гръмовен...
Продължително тъмен и бездуховен. 
И когато отчаяно мокра
под чадъра до черно самотен, 
със пола до ушите подгизнало-мръсна
локви от охлюви и листа прескачам...
от безнадеждност изпръскана -   
той, с най-острия нож
гъстите стъклени плитки отрязва.
И отново позлатява 
под сандалите ми паважа.