с лилави сенки и оранжева глазура.
Пред графиките черни,
изкачили билото на въздуха
сребрее тънката ѝ плът
и тихо е пред нас,
след всичките ни зимни бури,
във виолетовия час.

И само тайнопис
от птичи йероглифи
шепти безмълвно
бъдещите стихове,
които не написах аз.

Но ти в сумрака
не забелязваш нищо -
и мен дори,
когато в стъпките ни тихо дишам.
Къде си всъщност?
Кой си ти,
забил в дланта си поглед телефонен?
И на кого ли тайно пишеш?
На мен
или на снимката си отмиляла
сега ще се усмихнеш
полу-скромно?

На небесата ли поклон ще сториш
или на свят заграбен
от двуизмерни чудеса?

Виня те и не те виня,
защото знам,
че ще ме забележиш,
когато утре
влезе слънцето в нощта
и далтонизмът ти изчезне
в полет
над бездната на обичта.

И само клинопис
от птичи йероглифи
шепти щастливо
бъдещите стихове,
които ще напиша аз.