To The Capture of Dreams   
Гръмни ме и не ме мисли.
Така е хубаво 
да се превърна в перушина.
Господи!
Треперят сънищни искри
във въртоглави колела
на влаковете дето ме подминаха.
И...палят мрачните мечти.
А ти с надцевката стоиш.
Не стреляш във съня, 
нито за поздрав кимаш.
Шампанско някъде, 
но не за мен, гърми.
Окаменяват върху лицето
две грапави сълзи
в очакване на фарисеите.
И изплющява неочаквано
един напукал се каиш,
със който връзваш мечката 
за добър ден, ако се пробудя.
И се изтръгва тя. Да литне иска.
И нищо не е свише.
В муцуната  и във очите избледнели 
духа  вятърът на зимата,
и само пепел  от измислена камина
се стеле и покрива...
плочата  над избата.  
Но някой ме зове по име.
И на тавана топлинка 
все още някъде цвърти -
щурец ли, пиле ли, или
захапала въжето си -
хем зъби стиснала душа,
хем лекичко изстинала -
на керемидите се залюлява
и прави лунни лупинги преди да излети.  
Гръмни ме и не ме мисли.
След мен кожух опърлен,  
звън и перушина.
И две потънали очи.  
© Л.З.

Много си тъжна !
Изгря Слънцето на небосклона ,
за теб и за мен !
Огрява ни със топлите лъчи ,
на Утрешния ден !
Бъди честита , мила !
Тони