Животът ми -
виенско колело,
уж никъде не бърза,
качи се толкова високо,
че не намерих тъмен ъгъл,
където да се скрия.
 
Очи дори не бива да затварям
пред разбушувания вихър,
който фучи в кабинката отвъд...
Усещам само слънчевия център
как по сърцето ми напипва пулса,
спирално почва да ме спира.
 
И колкото по-бързо слизам -
летя ...
 
Все повече не вярвам, 
че долна мъртва точка има.