Тази нощ смъртта слезе от чуждо легло. Поиска да се стопли при мен. Направих ѝ място. И изпитах удовлетворение. Чудя се на себе си, защо я приех, като нещастно коте. Бях готова да я нахраня с плътта си. Или с остатък от живота си. На сутринта, тя стана усмихната. Не беше озъбена. Каза ми: "Днес ще помилвам. Харесва ми. И е заразно.  Ти даваш отсрочка, вечно закъсняваш. По принцип - аз съм точна.  Всичко забелязвам. Но днес ми е топло. И не си чувствам костите. Хайде, сбогом. И вратата залоствай."