На заспиване сърцето чака
без дори да знае какво.  
Търси ключалките,
вади ключетата,
и се разстройва само  
Ето моментът, в който се появява денят
и се превръща във непознат...
ъгълът на моята нощ,
където достига сама светлина.  
Всички спят.
Мирише на скута ти
Твойта прегръдка ме завива  
Ритъмът в ухото ми търси подслон,
където сърцето ти бие.  
Ах, тази точка в далнината,
която ни прави моряци...
до онова място на мойта зора,
което само борецът достига.  
Една звезда след деня,
при Нос Санта Мария,
прекосява небето,
ляга при фара и се завръща
да се отдаде на морето..  
___________
Хорхе Дрекслер - Просъница  
от испански: © Лилия Заякова